Може и да не ни харесва много-много, но през последните години той се превърна в истинска индустрия с немалки обороти, констатира Алексей Лазаров в темата на броя на в. Капитал
Може и да не ни харесва много-много, но през последните години поп-фолкът се превърна в истинска индустрия с немалки обороти.
Докато молехме ?офьора на таксито да спре това веднага и тичахме далече от софийския Б?АД, продуцентите и изпълнителите на тази музика успяха постепенно да раз?ирят пазара си и да използват разнообразни и все по-професионални начини да печелят от нея.
Без да се оплакват, че нямало било пари за музика и хората не били свикнали да плащат.
?ма пари. Хората плащат.
Поп-фолк индустрията произвежда музика със скорост около 70 албума на година и по близо 20 клипа на месец.
Хората всеки ден гласуват за Глория, Азис, ?вана и десетки други изпълнители, като слу?ат радиостанции в този формат, гледат телевизии, купуват дискове, ходят в поп-фолк клубове…
Според различните социологически агенции между 45% и 65% от хората над 15 години предпочитат да слу?ат такава музика.
Съответно най-гледаната телевизия след националните ефирни канали излъчва поп-фолк клипове.
Звучи малко невероятно, но продуцентите на тази музика мислят за своите продукти в термини като таргет групи, лончване (от англ. “launch” – пускане) на нов албум, мърчандайзинг, ивенти и прочее термини, които доскоро бяха популярни предимно в офисите на международните компании.
За някои продуценти пазарът се разпределя на няколко таргет групи в зависимост от пол (жените слу?ат фолк наравно с мъжете), възраст (децата е едната целева група), населено място, лайфстайл или етнически произход.
Един от хитовите изпълнители това лято например е в таргет групата… хм… роми. Това е Амет с албума си “Гъци-гъци”.
Докато се смеете, чуйте това: другата звезда в тази, а и в други категории – Азис, получава между 3000 и 4000 лева хонорар за един час изпълнение на живо в заведение. Според собственици на фолк клубове той има между седем и десет участия на месец…
Българската мечта
Да стане? поп-фолк звезда е сравнително лесно. Няма значение какво си завър?ил или колко пари има?. Не трябват връзки. Трябва да си между 16 и 25 години, за предпочитане жена, която изглежда добре, и все пак да не пее? фал?иво.
“Откриваме изпълнителите по различни начини”, разказва Евгения Димова, отговорник за импресарската дейност в “Пайнер мюзик” (PaynerMusic.com) – най-голямата компания в поп-фолк бизнеса.
“Редовно правим прослу?вания в комплекс “Приказките” до Харманли. Най-добрите ги подбираме и ги пробваме как звучат в студио”, обяснява тя.
Така например е намерена фолк звездата Мария (знаете коя е, не се правете – от рекламата на “Ариана”, с която си спечели прозвището Мара Отварачката).
Понякога кандидат-звездите сами пращат демокасети, придружени с техни снимки. Последното е важно.
“Тази музика се слу?а с очите”, обича да казва собственикът на “Пайнер” инж. Митко Димитров, известен в бран?а като Митьо Пайнера.
Неговата компания намира изпълнители и по друг начин – чрез собствената си телевизия “Планета” (Planeta.tv).
“Всеки месец се провежда по един финален кръг на предаването “Планета” търси суперзвезда” и напливът е огромен”, казва Евгения Димова от “Пайнер”. Кандидатите да станат фолк изпълнители понякога стигат до 120 за един месец…
?ма и друг начин да се намери потенциална звезда – с хед-хънтъри.
“?ма хора, които обикалят по заведенията, слу?ат изпълнителите и ако някой има потенциал, а няма договор с продуцент, му се предлага”, разказва Виктор Касъмов от друга компания в този бизнес – “АРА мюзик” (ARA-bg.com).
“Всеки от нас, когато е на почивка някъде или просто чуе в някое заведение изпълнител, който му прави впечатление, се запознава с него и го кани да дойде на прослу?ване”, казват и от “Пайнер мюзик”.
В компанията са произвели през тази година трима, максимум четирима нови изпълнители, защото по всеки има доста работа.
“Трябва да има подходящи песни за тях, да им се направи добра визия – това е много съществен елемент в на?ата работа. Да се направят хубави клипове – красиви и бляскави”, казва Евгения Димова от “Пайнер мюзик”.
?згряването на звездите
Почти като виц във фолк средите се разказва случаят с началото на кариерата на една актуална звезда.
Обзета от дива амбиция, девойката връхлетяла в офиса на една продуцентска компания, прегазила охраната, секретарките и нахлула в кабинета на ?ефа. “?скам да стана звезда”, задъхано казала тя. Продуцентът я огледал внимателно, помълчал малко и казал: “Ще стане?.” ? се оказал прав.
Това обаче не значи, че работата е лесна. “Да се популяризира един изпълнител, да се наложи на пазара е труден процес”, разказва Николай Скерлев, режисьор на поп-фолк клипове.
Според него всеки случай е различен, като му се е случвало някой да се превърне в звезда буквално за една вечер. Така е било например с Гергана.
“Това бе?е уникално съчетание на клип, песен, визия и поведение на самата изпълнителка. В деня след като пуснахме клипа на “Губя те бавно”, тя вече бе?е звезда. Това за мен е безпрецедентен случай”, обяснява режисьорът. Обикновено, разбира се, е по-трудно. Пътят на един изпълнител към славата минава през гримьори, фризьори, стилисти, дизайнери и естествено през текстописци и композитори. “Всичко тръгва от хита”, казва Евгения Димова от “Пайнер”.
Един изпълнител е успе?ен, когато има популярна песен. “Без значение дали някой е известен или начинаещ, има ли хит, значи е в играта. Тази песен се продава като част от компилация, като негов собствен албум… Тогава има и повече участия по заведения и за нас изпълнителят работи добре”, обяснява Евгения Димова.
Фолк бизнесът
Компаниите в този бизнес предлагат два типа услуги – продуцентски и издателски.
В първия случай фирмата се грижи изцяло за всичко – текстове, музика, клипове, издаване на албум, концерти, участия, реклама… В огромна част от случаите с изпълнителите се сключват именно продуцентски договори. При издателските компанията се ангажира само с издаването на вече подготвените песни и донякъде с рекламата на продукцията.
Когато се сключва продуцентски договор, бъдещите звезди не участват с никакви пари. Обикновено те се задължават да дават между 50% и 70% от приходите си на компанията, която ги продуцира. Колкото по-неизвестен и начинаещ е изпълнителят, толкова по-голям процент остава за продуцента.
Всички големи компании в поп-фолк бизнеса са единоду?ни, че най-големи постъпления идват от участията в заведения. Хонорарите на изпълнителите за един час пеене на живо, плейбек или синбек започват от 500 лв. за начинаещите и стигат до 4000 лв. за големите звезди като Азис, Глория или ?вана.
Продуцентската компания, разбира се, получава процент и от тези приходи. “Хонорарите варират в зависимост от популярността на изпълнителя, от вида на заведението, а също и от дълготрайността на отно?енията ни със собствениците”, обяснява Евгения Димова от “Пайнер”.
Според нея хонорарите за участие стигат до 3500 лв. за върховите изпълнители. “Но това е в изключителни случаи”, казва тя.
“Пайнер мюзик” например в момента има договори с над 100 изпълнители, АРА – с около 30.
Другият сравнително голям играч на този пазар – “Съни мюзик” (Sunny-music.bulgarianCDs.com), има по-различна стратегия.
“Предпочитаме по-малко, но качествени изпълнители”, казва Крум Крумов, ?еф на компанията, стартирала навремето с мегахита “Радка пиратка”. Сега “Съни мюзик” продуцира Азис и Софи Маринова.
Концерти могат да се организират сравнително рядко, и то не за всички изпълнители. Единици са звезди, като Азис например, които могат да напълнят стадион “Васил Левски” (над 20 хил. зрители по непотвърдени данни), или зала 1 на НДК (пет хиляди продадени билета).
В “Пайнер” например залагат повече на концерти с повече от един изпълнител. Това лято те организираха турне с всички звезди на компанията, за което твърдят, че е било посетено от общо 250 000 ду?и в 15 града из страната.
“Най-много публика има?е във Варна, Бургас и особено Пловдив, където дойдоха около 20 000 ду?и”, казва Гергана Петкова от “Пайнер”.
Напоследък се организират и концерти за българските общности в чужбина – по-често отново в заведения, но понякога и в зали. По-известните изпълнители са имали участия в САЩ, Канада, Англия (сравнително редовно), Гърция, Турция… В лондонския клуб “The Archway Tavern” например всеки петък има фолк парти.
В първите години на поп-фолка приходите от продажби на албуми – тогава основно касети, са били по-сериозният източник на приходи. “През 1994 г. първият албум на Глория “Щастието е магия” се продаде в над 100-хиляден тираж”, спомня си изпълнителният директор на “Пайнер” Панчо Запрянов. За сведение – цената за дистрибутори на едро на една касета е около 2 лв.
Сега обаче изпълнителите са много повече, а и разходите са по-големи, защото трябва да се снимат клипове, да се организира реклама, PR…
Официални данни за тиражите на албумите практически няма. Самите продуценти не говорят за продажби поради страх от данъчни проверки.
Всички се единоду?ни, че засега все още поп-фолкът се разпространява повече на касети, като обаче делът на дисковете непрекъснато нараства. Съотно?ението зависи и от таргет групата, към която е насочен изпълнителят.
По-новите звезди (като например Гергана), които са популярни повече в големите градове, продават повече дискове, докато албумите на изпълнители като Амет, които се харчат повече сред ромите, са почти 100% на касетки.
Според Георги Дамянов, ?еф на дирекция “Авторски права и сродни права” в Министерството на културата, за миналата година са били издадени между 60 и 70 албума с поп-фолк.
“Броят им е приблизителен, тъй като някои от албумите са на границата с други жанрове”, обяснява той.
Според регистъра, който културното министерство поддържа, тиражът на всички издадени официално през миналата година дискове с поп-фолк е между 300 000 и 350 000 броя.
За сравнение – тиражът на всички други стилове българска музика, взети заедно, е три пъти по-малък.
По данни на министерството най-големите тиражи за един албум са били между 10 000 и 15 000 диска. Продадените официално DVD-та с този стил музика са между 30 000 и 35 000.
Според същия регистър броят на издадените официално аудиокасети с поп-фолк за миналата година е между 200 000 и 250 000.
Това, разбира се, не са реални данни. Според Георги Дамянов извън официално издаваните аудионосители се регистрира и пиратско производство, което трудно може да се отчете. Смята се, че при дисковете пиратските тиражи са около 50-60%, а при касетите е няколко пъти по-голям.
“През последните две години има спад в продажбите заради пиратството и свалянето на музика от интернет”, обяснява Виктор Касъмов от “АРА мюзик”.
Според него се обсъждат идеи да се създадат платени сайтове, от които да се теглят песни, но те са още в много първоначален етап.
“Пазарът на дискове и касети върви непрекъснато надолу”, смята и Панчо Запрянов от “Пайнер”. Според него музикалните продукти служат най-вече за реклама на изпълнителите.
Увеличи телевизора
Основният инструмент за реклама сега обаче е телевизията. На поп-фолк пазара съществува един странен феномен – всеки от големите продуценти има собствена музикална телевизия, която се разпространява по кабелните мрежи.
“Пайнер мюзик” има “Планета”, “АРА мюзик” притежава “Фен ТВ”, а “Съни мюзик” през следващата година ще стартира най-новият фолк канал, наречен “Азис ТВ”, който ще бъде всъщност бив?ият канал “Оникс”.
Предимно на поп-фолк залага и телевизионната версия на радиостанцията “Веселина”, като нейните собственици са ре?или да направят обратния пазарен ход – от медийния да влязат в продуцентския бизнес. Отскоро те също се опитват да налагат свои поп-фолк изпълнители.
Любопитното е, че всяка от компаниите излъчва по телевизията клипове предимно на своите изпълнители и няма канал, който да е напълно отворен към всички. “Планета” не пуска клипове на “Съни мюзик”, “Веселина” не излъчва продукцията на “Пайнер” и обратното.
Това обаче не пречи на телевизия “Планета” да е сравнително успе?ен медиен продукт. Според проучвания на аудиторията на агенция “Алфа рисърч” за октомври тя се нарежда на четвърто място по аудитория, веднага след трите национални ефирни телевизии.
Нещо повече – каналът се продава много добре и в чужбина. В момента “Планета” е една от най-гледаните телевизии в Македония, като има абонати и в Сърбия, Турция, Гърция, както и по-далечни държави – предимно заради българските емигранти там.
Преди време се оказа дори, че каналът е достигнал до президента на Афганистан Хамид Карзай. В интервю за “24 часа” преди два месеца той разказа, че напоследък се заглежда в клипове по “Планета” и е впечатлен от “красивите български пейзажи”.
Това, разбира се, не означава, че талибаните кроят подлите си планове под звуците на примерно “Крепост” на Глория, но и голямата аудитория тук е достатъчна за масовите рекламодатели в България, които вече започват да включват “Планета” в медиа плановете си.
Сред радиостанциите, които са ориентирани към поп-фолк, лидер е “Веселина”, която според проучване на агенция “Маркет линкс” за октомври има пазарен дял от 7,7%, а следващата станция с подобен формат – “Сигнал плюс”, има 0,2%.
Засега продуцентските компании не проявяват интерес към издаването на печатни медии. Съществуващите издания “Фолк ревю” и “Нов фолк” са независими, като тиражът им е между 10 и 15 хиляди броя.
Масите – върху масите
Заведенията, които залагат на поп-фолк – ресторанти, клубове и всякакви хибридни форми, са другата сравнително голяма част от този бизнес. Бумът на подобни места през последните години е очевиден и продуцентите проявяват интерес и към тях.
“Пайнер мюзик” отскоро инвестира в заведения с марката “Планета пайнер клуб” из цялата страна, така че напълно да затвори цикъла. До момента те имат пет клуба – два в София, по един във Варна, Велико Търново и Хасково. Предстои подобни заведения да се открият в Плевен, Бургас и Благоевград.
Веригата се изгражда на принципа на франчайза. Клубовете не са собственост на компанията, а се предоставя марката на заведения, които отговарят на определени условия.
В същата посока се движи и “Съни мюзик”, която отвори преди около година в София клуб “O!Азис”.
Може ли един автограф
Поп-фолк продуцентите имат и други източници на приходи освен продажба на албуми и участия по заведения. През последните две години те правят и първи стъпки в мърчандайзинга – продажбата на различни продукти чрез имиджа на звездите си.
“Правим всичко, за което се сетите – картички, календари, кибрити. Предстои сега да пуснем ча?и – щом има пазар, длъжни сме да го предложим. ?маме собствена печатница и сме обхванали цялата продукция”, казва Панчо Запрянов от “Пайнер мюзик”.
Преди време компанията е предлагала и дъвки с картинки на поп-фолк звезди. Те са били номерирани и се продавал и албум, в който да се събират. Ако има? всички – получава? награда.
Специално за децата освен дъвки “Пайнер” са произвеждали и тетрадки с популярните си изпълнители.
“Децата, освен че ги купуват, за да пи?ат в училище, някои си правят и колекции. Ако някое е изпуснало дадена тетрадка, започват да ги разменят. Много често се е случвало на концерти да поднасят тетрадки за автограф. Още повече ако имаме продажби при децата, после са ни в кърпа вързани”, обяснява изпълнителният директор на “Пайнер”.
Фолкът продава
От сравнително скоро поп-фолкът настъпва и в друга посока – маркетинга и рекламата. Българските рекламодатели доскоро се отнасяха свенливо към тази част от ?оубизнеса.
“?махме рекламни договори с няколко изпълнители, но големият пробив за нас бе?е Мария с рекламата на “Ариана”, разказва Евгения Димова от “Пайнер”.
Сещате се – става дума за клипа, в който фолк звездата вади отварачка от деколтето си.
“Тази музика е част от живота на голяма част от хората”, казва Краси Папазов, директор “Обслужване на клиенти” в рекламната агенция, която изработи този клип – “Ogilvy & Mather”.
Според него за избора на поп-фолк изпълнител е повлияла и спецификата на рекламираната марка, която се свързва със забавлението на голяма част от хората.
“?зборът ни бе?е изключително удачен – има?е огромен скок в познаваемостта на марката”, обяснява той.
Друга голяма българска компания – “МТел”, също това лято използва поп-фолка. Мобилният оператор участва като спонсор в турнето на звездите на “Пайнер мюзик”, а освен това и продава?е предплатените си карти с компилация от поп-фолк изпълнители.
“Тази музика е много популярна. Демографските характеристики на хората, които я харесват, съвпадат напълно с на?ите целеви групи”, казва главният търговски директор на “МТел” Майкъл Фоули.
Кое всъщност е поп
От началото на следващата година класацията “Българският Топ 100″ ще включва и поп-фолк изпълнители. Тази новина накара много от т.нар “поп и рок музиканти” да обвинят продуцентите на класацията в едва ли не предателство.
“Смятам, че в последните години поп-фолкът претърпя еволюция. Виждаме инвестициите, които се правят, и промяната в качеството на клиповете, музиката и аранжиментите”, казва продуцентът на “Българският топ 100″ Константин Марков.
Той обяснява, че класацията се прави въз основата на плейлистите на много радиостанции и е на практика един вид социологическо проучване. “Тази музика се слу?а много и не можем да пренебрегваме този факт”, обяснява той.
Според него през последните години поп-фолкът се променя и все повече се превръща в попмузика. “Тези хора следват законите на ?оубизнеса и ние, хората, които сме по-отдавна в него, трябва да им помогнем да се канализира това явление”, сигурен е той и добавя: “Бъдещата световна българска звезда ще излезе от тези среди.”
Между другото министърът на икономиката на Оман си купи за спомен от посещението си в България тази седмица диск на Азис.
? ако това тепърва предстои, за България победителят в надпреварата между попа и поп-фолка е ясен.
В сайта mp3-bg.com например може да се сваля всякаква българска музика. Броят на фолк парчетата там е 4223 – точно два пъти повече от следващия най-популярен стил – естрадата.
Доста показателна е и класацията на най-търсените изпълнители. Ключовата дума Azis е търсена близо 102 000 пъти. По петите го следва Aneliq, a после – с малко под 100 000, са Desi Slava, Gergana и Ivana.
Това е. Може да сме искали българските звезди да са повече като Мадона, но не. Тц. Не се получи.
Независимо дали ни харесва или не, истинският български ?оубизнес е поп-фолкът. Свиквайте.