“Това е безобразие, Българската телекомуникационна компания иска от нас да плащаме за всеки кубически сантиметър въздух в подземната колекторна телекомуникационна мрежа, и то по няколко пъти. На всичко отгоре не само въздухът, но и самата мрежа не е на БТК”, възмути се през седмицата собственик на малка кабелна мрежа в столицата, предричайки фалит на повечето от кабеларките в страната. От Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО), обединяваща 24 от по-големите кабелни мрежи, обвиниха БТК в изнудване и рекет и предупредиха, че ако той не бъде спрян, средната им месечна такса ще стане 60 лева. Едва ли ще са много българските граждани, които могат да си позволят подобна такса. А за пенсионерите и дума да не става -те първо се отказаха от вестниците, сега и от кабеларките.
Замислените от БТК тарифи със сигурност ще откажат огромната част от домакинствата от кабелния сигнал. За ?НТЕРНЕТ-достъпа въобще да не говорим. ? хората, както преди петнайсетина години, ще тръгнат да опъват антени, за да ловят поне сигнала на ефирните телевизии.
Перспективата пред 646-те кабелни оператори, които доставят телевизионен сигнал до около 60% от българските домакинства, пък е пълен фалит. Тези от тях, които са вземали кредити за дейността си от български банки, ще им навлекат непредсказуеми просрочия. Това ни отправя към бъдещето на българските производители на телевизионни програми, което няма да е розово. Те просто няма да имат кому да ги предлагат. Така се очертава мрачната прогноза, че на пазара ще останат само двама-трима от най-големите кабелни оператори и… БТК. Която вече ще си е разчистила терена за пълен монопол не само в телефонните, но и в радио- и телевизионните услуги. ? когато след година и половина България се присъедини към Евросъюза, тя ще е с уникален телекомуникационен пазар – на него всичко ще се диктува от Българската телекомуникационна компания. Конкуренция просто няма да има.
Новите тарифи за ползване на подземната мрежа на БТК и самият телеком са единственият виновник за нарисуваната от АБКО апокалиптична картина. Новоприватизираният телекомуникационен монополист обяви публично през седмицата, че настоява кабелните и ?НТЕРНЕТ-оператори вече да плащат по 29 стотинки без ДДС на метър за всеки прокаран в подземните колектори кабел.
За всеки усилвател или друго съоръжение в ?ахтите те ще броят допълнително по 180 лева.
“Досега дружествата трябва?е да плащат по 19 стотинки без ДДС за метър защитна тръба, в която може да се постави повече от един кабел”, обясни председателят на асоциацията и директор на пловдивския “Евроком” Георги Барбудев.
Организацията обяви също, че ре?ението на БТК е незаконно, позовавайки се на Закона за далекосъобщенията, на световната практика и на ре?енията, поети от страната ни в глава “Телекомуникации” от предприсъединителния договор с Евросъюза. Като компания със значително въздействие на пазара телекомът трябва предварително да иска одобрение от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) на цените и общите условия на договорите за съвместно ползване на, помещенията и съоръженията си, обясниха пред в. “БАНКЕРЪ” юристи на комисията. Такова впрочем е и официалното становище на самия регулаторен орган, въпреки че БТК го обжалва пред Върховния административен съд, който на първа инстанция вече се е произнесъл в полза на КРС. Без да изчакат ре?ението на петчленния състав на ВАС обаче, новите собственици на телекома официално заявиха, че вдигат цените от 1 май. ? че, ако дотогава операторите не подпи?ат предложените им договори с неподлежащи на договаряне цени, БТК просто ще отреже кабелите им от подземните си колектори. Заканата на компанията се чу от слу?ателите и видя от зрителите на всички радиа и телевизии. От АБКО контрираха, че кабелите им са поставени законно. Но от БТК изнесоха контрааргументи: “Например “Евроком кабел” са декларирали 193 км кабели, за които не плащат, “София комюникей?ън” – 234 км, “Евроком Пловдив” – 36 км, “Евротурсат” – 70 км, а “Центрум груп” отказаха да декларират положените си кабели, въпреки че при проверките бяха установени много километри техни маркирани кабели”, съобщиха от телекома. Комисията за регулиране на съобщенията се опита да помири враждуващите страни. От позицията си на рефер регулаторният орган отсече те да сближат позициите си и да подпи?ат споразумение. Създадена бе и специална работна група, която да подготви документа. От КРС заявиха, че рязането на кабелите ще се отложи с два месеца, но от телекома отказаха да потвърдят каква ще е отсрочката, уточнявайки единствено, че готовност за преговори са заявили 22 от кабелните оператори (общият им брой е 646). “БАНКЕРЪ” установи, че по-големите софийски мрежи са научили от медиите за гласеното помирение. В бран?а упорито се заговори, че подготвяният документ ще е само за “умиване на очите” и че максималната отсрочка ще е до изборите.
Чия е колекторната съобщителна мрежа на страната
Спорен е въпросът доколко колекторната мрежа е собственост на БТК, убедени са юристите, готови да водят нови съдебни дела по темата. Според тях промяната в Закона за общинската собственост от ноември 2004 г., отдаваща подземните комуникации на дружествата, които ги експлоатират, не дава право на БТК да си “присвои” оспорваната сега инфраструктура. От компанията опонираха, че тя единствена е влагала пари в прокарването на подземните бетонни колектори (в които са разположени кабелите) и ?ахтите към тях. Не е ясно на какво точно се основава това твърдение, след като огромната част от подземните колектори (в населените места) са прокарвани преди 1992-ра, когато бе учредена Българската телекомуникационна компания. Преди това и особено по времето на комунизма всички колектори в България се изграждаха по ре?ение на местния райсъвет или партиен комитет с парите на данъкоплатците. Във вече частния от юни 2004 г. телеком явно са си спомнили този факт, затова побързаха да изпреварят атаките, уточнявайки, че колекторната мрежа е записана като собственост на БТК в приватизационния договор между държавата и новия й собственик “Вива Венчърс”. Дори подобен запис да е факт, компанията едва ли притежава издадени нотариални актове, доказващи чия е собствеността върху даден имот, през който преминава трасето на кабелния оператор. Такава бе позицията на юристи, запознати със законовата база. ?нак в приватизационния договор би могло да се включи всичко (и жълтите павета над каналите по централните софийски улици например). Но подобен текст не дава право на собственост.
? докато адвокатите на кабеларките, на ?НТЕРНЕТ-доставчиците и новите собственици на БТК спореха, от Столичната община ре?иха да действат.
Оттам обявиха претенциите си към телекомуникационните колектори на големия град. Шефът на СОС Владимир Кисьов дори обясни, че “телекомът бил готов да плаща наем на София, защото пътищата и тротоарите, под които минават кабелите на БТК, са публична общинска собственост”. Но Кисьов вероятно не знае, че София бе прекопана няколко пъти и кабелите бяха положени точно преди БТК да стане частна. За сметка на това той е убеден, че наемът за новополаганите от нея кабели ще се плаща с част от увеличените тарифи на кабелните оператори. Преговорите в тази насока щели да продължат на експертно ниво след великденските празници, уточни още Кисьов. Според колегите му от общината дотогава най-вероятно и останалите големи градове в страната ще поискат от телекома наем за изградените там съобщителни колектори. А и Агенция “Пътища” можела да се присети и да поиска наем за колекторите, пресичащи основните транспортни магистрали на България.
Всъщност подземните колектори, с които разполага БТК, са общо около 50 хиляди километра. Кабелните оператори обаче ползват общо около 5 хиляди -или 10% от тях. Не по-малка е частта, използвана от МВР и Министерството на отбраната. Към тях трябва да се прибавят и органите на централната власт, положили кабелите си в далекосъобщителните колектори на големите градове. Дали и те трябва да плащат на БТК? ?ли пък БТК ще им плаща за дарената мрежа? Тези и множество подобни въпроси надали ще получат скоро своите отговори. Но според изчисленията на АБКО, ако се въведе новата цена за ползване на колекторната мрежа, телекомуникационната компания ще получава само от кабелните оператори всеки месец допълнително около 15 млн. лева. За година горницата ще надхвърли 180 млн. лв. – т.е. почти половината от цената, която новият собственик плати’ при приватизацията на БТК.
Колко ще плащаме за телефоните?
На този въпрос всеки от абонатите на единствената фиксирана телефонна мрежа у нас доста скоро сам ще си отговори – когато получи сметката си за месец април, въпреки обилните заблуждаващи реклами за нулеви сметки през нощта и уикендите. Просто защото новите цени на телефонните услуги, обявени от телекома, влязоха в сила от 1 април. Според официалното съобщение на компанията, увеличението е с 21.1% на градските разговори за всички категории потребители. За междуградските и международните ще има поевтиняване съответно с 19 и 14 на сто. Така “средното изменение на цените от потребителската ко?ница нараства с 6.35% при допустим скок от
8.56%, колкото са темповете на изменение на инфлацията и брутният вътре?ен продукт в България за периода май 2004 -февруари 2005 година”, обясниха от КРС, след като одобриха пови?ената телефонна тарифа. Цитираните сметки обаче със сигурност не отразяват два други факта: че от 1 април плащаме по 11 стотинки за всяка осъществена телефонна връзка (дори и сгре?ената). Самият разговор вече се отчита и на реално изговорено време, и то не на импулс, а на минута. Пови?ена е и абонаментната такса – сега тя е между 10 и 15 лева в зависимост от вида на телефонната линия и на избрания тарифен план. При това положение реалното поскъпване на сметките за обикновен телефон, от който се водят най-вече градски разговори, ще е средно с 80%, пресмятат експерти.
“От телекомуникационния регулатор едва ли ще успеят да обяснят 80-про-центното поскъпване. Единственият им ?анс е да се позоват на пови?ените цени на петрола”, ?егуват се неизку?ени анализатори на телекомуникационния бизнес.
Не би било зле да се отбележи и още нещо – по официалните данни битовите абонати на телекома формират около 45 на сто от приходите му (т.е. 450 млн. лв. при годи?ни постъпления от 1 млрд. лв., колкото бяха отчетени за 2004-а). Ако те продължат да ползват стационарния си телефон както досега – при новите тарифи за периода от април до декември 2005-а би трябвало да платят на БТК 810 млн. лв. (или близо два пъти повече, отколкото “Вива Венчърс” даде за компанията само преди малко повече от година).
Къде е
Увеличените телефонни и “канални” тарифи на БТК, които не се рекламират като нископриходните прозвънявания в определени часови зони, ще позволят на “Вива Венчърс” с лекота да си върне кредитите, станали известни на обществото преди броени месеци. Както в. “БАНКЕРЪ” пръв написа в началото на март, БТК е взела заем от 123 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), финансовото споразумение и договорът за гаранциите по него са подписани още на 11 юни 2004 година. С други думи, в деня, в който според официални съобщения новият собственик на телекома е внесъл по сметките на Агенцията за приватизация парите за сделката. Купувачът – австрийското дружество “Вива Венчърс”, получи 65% от акциите на компанията срещу 280 млн. евро. А капиталът й бе увеличен с 50 млн. евро. На 8 април 2005-а пък акционерите на частната вече БТК одобриха нов синдикиран заем на националния телеком в размер на 285 млн. евро. финансиращите институции са “Банка Аустрия Кредитанщалт”, “Ситибанк”, “?НГ банк” и “ЕФГ Телесис файнанс”. Къде и как са изхарчени парите от първия кредит и за какво ще послужат милионите евро от втория, така и не е ясно. Проверка на “БАНКЕРЪ” установи, че единственият по-сериозен харч е за 53.096 млн. евро, платени на 14 октомври 2004-а. С тях телекомът изцяло е погасил остатъка от държавногарантираните си кредити в размер на 166 млн. долара, отпуснати през 1993 г. от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и от Световната банка по т.нар. заем ДОН. Така че с първия кредит, взет от ЕБВР, “Вива Венчърс” най-вероятно е платила покупката на БТК. А с втория заем от трите финансови институции “чуждестранният” инвеститор ще започне да изпълнява поетите в приватизационния договор ангажименти.
Впрочем месеци преди окончателното приключване на сделката в. “БАНКЕРЪ” прогнозира подобна схема на плащанията по нея и на финансирането на инвестиционните ангажименти на купувача. По-любопитното е обаче, че след продажбата си БТК не е обявявала процедура за доставка на ново оборудване за цифровизация на мрежата и за въвеждане на нови технологии. Нищо, че в договора за приватизация е фиксирано, че през следващите пет години компанията ще инвестира задължително 400 млн. евро (и други 300 млн. – по преценка на “Вива Венчърс”). Подробно са разписани и конкретните инвестиционни ангажименти на новия собственик, и то за всяка от тези пет години. Данни за извър?ени през 2004-а инвестиции няма и в сайта на самия телеком. Затова пък там подробно се обяснява, че БТК ще е един от най-големите рекламодатели в страната. Конкретно главният търговски директор – Тони Робинсън, публично уточни, че “за рекламната кампания са предвидени стотици хиляди евро”.
? кръчмарят сит, и сметките покрити
Реално погледнато, рекламният бюджет на БТК е капка в морето на огромната задлъжнялост на компанията. Той изглежда твърде скромен и в сравнение с очакваните горници от пови?ените тарифи само за обикновената телефонна услуга и колекторната мрежа със спорна собственост. Едва ли обаче може да се очаква, че увеличените приходи на телекома през 2005 г. ще донесат по-големи данъчни постъпления в хазната. Просто защото на БТК тепърва й, предстоят сериозни разходи – и за цифровизацията й и за изграждане на мрежата на третия GSM-оператор. Между другото, според приватизационния договор и получения мобилен лиценз, GSM-мрежата трябва?е да е изградена до април 2005 година. А до юни тя да покрие 20% от населението на страната. Но днес от БТК вече обещават да пуснат мобилния оператор наесен, а за след 1 април оставиха само пови?ените телефонни и кабелни -тарифи.
Междувременно – “по взаимно съгласие”, с компанията се разделиха и няколко основни фигури от мениджмънта, които очевидно не са оправдали очакванията на новите собственици.
Обстоятелството, че националният телеком сам финансира както продажбата си, така и инвестиционните ангажименти на дне?ните си притежатели, е по-малката беда.
Големите беди за потребителите
тепърва предстоят. При това те са свързани не само със сега?ното поскъпване на обикновената телефонна услуга, но и с ангажиментите, поети от страната ни пред Евросъюза (като например достъпност на услугата и степен на цифровизация). По всичко изглежда, че до края на 2006 г. те няма да бъдат изпълнени. ? нищо чудно да застанем на прага на общността (на 1 януари 2007-а) с един частен монополен оператор на фиксирана телекомуникационна мрежа, с ограничен брой телефонни абонати, още по-ограничен кръг от хора с достъп до ?НТЕРНЕТ и… множество антени по покривите на всички сгради в България. Последното със сигурност ще впечатли Старата Европа.
Юлиана Димитрова, в. Банкеръ