Защо ниското заплащане на труда е загубена кауза в Европа

Ниските заплати съсипват бавно и постепенно българските фирми. Позитивният ефект от ниските разходи за работната сила върху себестойността на крайния продукт все повече намалява и вече се усеща негативното му влияние. При държава с една от най-ниските заплати в Европа, ние имаме износ от най-ниските. ?стината е, че България не произвежда достатъчно на брой стоки. Експортната листа е бедна и силно зависима от конюнктурата на пазара. Ако се анализират данните, постъпващи от НС? ще видим, че съществена част от износа е в преработката на и?леме на стоки, а голяма част от приходите са в областта на туризма и области в които работят предимно хора с ниска квалификация и съответно ниски заплати. Високо технологичните области, като ма?иностроене, информатика и т.н. пък страдат от липса на високо професионално обучени хора. Те пък, доколкото ги има, са със ниско заплащане в сравнение с техните колеги дори и в съседните нам страни.
Нека си отговорим честно на въпроса, защо 500 000 българи напуснаха страната в последните години? По-голямата част от тях са с професия и прилично образование. Причината не е само в безработицата. Тя бе?е структурна и след приватизационната вълна се доближава до 12 %. В Пол?а тя е над 15 %.
Ако се вгледаме в образователния ценз и уменията на трайно безработните ще видим, че голямата част от тях са без сериозни професионални умения, голяма част са млади хора без стаж. Сега времената се променят. Държавите от Югоизточна Азия привличат все повече инвеститори за сметка на тези от новите европейски демокрации. Там действа и магнита на ниските заплати, но и много други фактори. Така, че предимството на ниското заплащане у нас в сравнение със страните от ЕС, които са основен инвеститор тук постепенно ще се премества на изток. От една страна след 2 години ще бъдем равноправни членове на същия този пазар макар, че има преходен период в свободния пазар на труда. Само, че конкуренцията в бизнеса вече е свободна. ? натискът вече е силен. При очаквани инвестиции в публичния сектор само от фондове на ЕС по инфраструктура от около 2 млрд. евро годи?но България се оформя като привлекателен пазар за фирми от ЕС. ? това вече се видя по тези които първи дойдоха тук и изпълниха успе?но серия европейски поръчки. След първоначалното проучване и плахо участие на пазара те все повече се ориентират към регистриране на собствени фирми у нас. Така те получават относителните предимства на българската икономическа реалност, но при по-високото заплащане при тях естествен е стремежът на квалифицираните специалисти да отидат при тях. Срещу тях стоят български фирми, които в голямата си част разчетат на ниските заплати на своите работници за да издържат на конкурентния натиск. Това е губеща позиция. Като прибавим и това, че те са с нисък кредитен рейтинг и ограничени финансови ресурси картината става все по-нерадостна. Време е да се признаем, че политиката на съсипване на големите български фирми и то на тези от тях, които имаха ?анс да запазят сериозните си международни позиции бе абсолютно погре?на.
Освен всичко друго, щяхме да имаме и по-високо квалифицирани кадри, защото в работата се добиват истинските умения, и то работа по европейски стандарти. За 12 години се деквалифицираха много хора, други не получават ?анс за това, тъй като няма къде да я придобият въпреки вис?ето си образование. ? сега жънем плодовете на тази погре?на политика. ?ма над 80 хил. незаети работни места за работниците в индустрията. Няма можещи, а и тези които могат не са привлечени от ниското заплащане. Огромни средства се хвърлят в социални програми за помощи вместо за квалификация. Липсва стратегия за професионалното образование ­ средно и вис?е, липсва и адекватно финансиране. ? като компенсация се използва ниското заплащане. Омагьосан път, който води към деградация на нацията.
Както винаги първи реагираха активните в бизнеса хора, работодателските организации и не трябва да отминаваме профсъюзите които макар и от своята позиция на защитниците на интереси на работниците виждат големия проблем. Работодателите първи поставиха въпроса за средствата за социалните помощи. Това са парите на бюджета, които те плащат и според тях следва да бъдат насочени не само към социално слабите хора, но най-вече за квалификация на работоспособните. Образованието като система за даване на знания и умения на хората и то е съобразено с реалностите на живота също е основна причина за загриженост от тяхна страна. Затова когато говорим, че държавата трябва да се грижи за българския бизнес ние не разбираме да се дават някакви предимства или протекции, а да се ре?ават тези стратегически въпрос. ? пак стигаме до въпроса със заплатите. Може ли главен експерт в министерство да е с възнаграждение от около 400 лв. и да бъде конкурентен на човек на същата възраст във водеща фирма и то при положение, че в много случаи първият работи при по-високи отговорности и взима ре?ения за много пари? Не. Следствието: ло?о администриране на бизнес-средата и услугите от държавата. Ами заплащането на учителите и хабилитираните преподаватели? Те са равностойни на човек с 3 години трудов стаж в същата тази частна фирма. За какво качество на образование тогава говорим. От друга страна индивидуалното възнаграждение се облага с много висок данък над 40 %. Всичко това съсипва бизнес средата и ни прави не конкурентноспособни.
Затова подкрепихме увеличението на минималната заплата на 150 лв. и сме ние сме за увеличение на заплатите на администрацията. Хората с успяващ бизнес вече са разбрали, че много по-добре е да има? високоплатени квалифицирани работници вместо нископлатени служители, безинициативни и безотговорни в своята работа.

монитор.бг