Първите сигнали, че нещо се случва в ?ндия се появиха преди около осем години. В международната преса започнаха да се излизат материали, според които ?ндия „краде” пазар на работна ръка от по-богатите нации – не от работниците във фабриките като страните от югоизточна Азия, а от добре образованите.
Тази тенденция продължава и днес. В страната се намират управленията на редица банки и отделите за обслужване на клиенти по телефона на компании като British Airways и Microsoft. В действителност промените в ?ндия са дори по-големи, отколкото тези факти показват. Само през последните пет години над 100 IT фирми са открили там центрове за изследване и развитие. Те не търсят работна ръка, която да им вър?и „черната” работа, а хора със нови идеи, които да превземат света. Служителите им са млади специалисти, завър?или индийските университети и елитни технически институти, както и учени, завърнали се в родината, защото смятат, че там ще получат по-добри възможности за реализация отколкото в Европа и САЩ.
Влиянието на IT индустрията върху икономиката е огромно. През 1999 г. този сектор допринася за 1.3 % от БВП на страната. През 2004 г. тази цифра вече е нараснала на 3 %. Както става ясно, това, което е добро за един клон от индустрията, базиран на науката, е добро и за другите такива.
Фармацевтичната индустрия в ?ндия процъфтява и се преструктурира, за да завземе световните пазар. Биотехнологиите също са в подем. Отно?ението към науката се променя – тя вече не е интелектуална самоцел, а икономически и социален модел. Властите и учените в ?ндия се надяват страната да премине по-бързо през етапа на индустриална икономика и да стане икономика на знанието /икономически модел, базиран на продукцията, дистрибуцията и употребата на знание и информация/.
Няколко неща позволяват на ?ндия да се развива успе?но в тази насока, като на първо място са големината и многообразието й. С население от 1 млрд. ду?и там се наблюдават интересни контрасти. ?кономически ?ндия е на 11-то място в света и въпреки това там живеят една четвърт от най-бедните хора. Шести са по замърсяване с въглероден диоксид, а стотици милиони хора нямат електричество в домовете си. Над 3.2 млн. учени са се дипломирали през 2004 г. в страната, в която 39% от възрастното население не може да чете или пи?е.
Този контраст ясно се забелязва в покрайнините на големите градове – Делхи, Мумбай, Бангалор. Там до колибите на бедняците се издигат блестящи сгради от стъкло и метал, в които интелектуалните работници мислят. Тези модерни творения са далече от стереотипа за ?ндия като страна, мъчена от су?и и наводнения, в която живеят отрудени фермери и просяци. ? все пак тази модерна действителност е не по-малко реална от другата.
Високите технологии не са запазени само за богатите индийци. Мобилни телефони се ползват дори от рибарите, за да продават улова си преди да се върнат с пристанището, както и от водачите на рик?и, които приемат по този начин повиквания за клиенти. ?нтернет компании изграждат мрежи в най-отдалечените части на страната. Генератори произвеждат електричество чрез вятър или вода за малките населени места. Правителството води борба с неграмотността с помощта на космически технологии.
За съжаление тези усилия в повечето случаи са частични и не засилват темпото на прогреса. Неграмотността намалява с едва 1.3% на година, признава Р.А. Ма?елкар, генерален директор на индийския Съвет за научни и индустриални изследвания.
С тази скорост на ?ндия ще й трябват 20 години, за да достигне 95% ниво на грамотност, допълва той и изразява надежда, че технологиите ще ускорят процеса.
Критиците на индийската политика за инвестиране в развитието на науката питат защо правителството харчи огромни суми за космически ракети и гигантски телескопи след като му е трудно да намери храна и вода за милиони от своите граждани. Отговорът на подобни нападки е прост – без научен напредък няма как да бъде победена бедността. Няма как да напреднем индустриално и икономически, ако не сме напреднали в технологично отно?ение, и за това развитието на науката е важно за нас, казва С.Н.Р Рао, съветник на индийския премиер по научните въпроси.
Благодарение на тази политика на правителството средната класа в ?ндия се увеличава и в момента е между 130 и 286 млн. ду?и. Разликата във финансовите възможности на средно заможните и бедните става все по-голяма. За пример може да послужи пазара на коли в страната. Преди ?ндия да отвори пазарите си в началото на 90-те години на миналия век, се предлагаха само няколко модела коли, повечето местно производство. Днес скъпите вносни коли са символ на социален статус и продажбите се увеличават с повече от 20% на година.
Дали новият просперитет на ?ндия ще се запази зависи до голяма степен от политиката на правителството през следващите няколко години. Евтината работна ръка и ?ирокото разпространение на английски език в бив?ата колония не са сигурен залог за успех и ?ндия трябва да се пребори с огромни предизвикателства, за да гарантира бъдещото си развитие. Един от проблемите, на които трябва да се обърне внимание, е изграждането на инфраструктура. Докато например Китай налива милиони в проекти за водни, железопътни и магистрални пътища, ?ндия не предвижда средства за подобни начинания. По същия начин на проблема с бюрокрацията и корупцията се още не е отделено достатъчно внимание, въпреки че той пречи на развитието на бизнес в страната.
Друг важен проблем е „пропастта” между академичните среди и индустрията. Все още не е достатъчно разпространено мнението, че научните разработки помагат на технологиите и оттам носят богатство – факт, дължащ се основно на представи отпред 1991 г. Преди либерализацията на икономиката, конкуренцията между индийските компании бе?е вяла и не им налага?е да развиват нови идеи, а и академичните среди не се опитваха да предлагат знания на индустрията.
Пряк резултат на този тип мислене е патентната политиката на ?ндия. Страната няма традиции в областта и едва наскоро институциите и изследователите започнаха да подават искания за патенти, като преобладаващото мнозинство молби продължават да идват от чужди фирми. До тази година ?ндия не признава?е международните стандарти – пропуск, който затруднява?е отно?енията й с чужди компании.
Все още съществува съмнението, че индийските компании искат да крадат идеи и за сега не сме успели да се преборим с него, казва Гита Шарма от Magene Life Sciences, новосъздадена компания в Хайдерабад. Аналитиците очакват процеса да отнеме поне няколко години.
?деята за комерсиализиране на научните постижения не е единствения проблем, поставен пред научните среди в ?ндия. Поради културни особености, индийските учени предпочитат да играят „на сигурно”, защото изследователите, които измислят и тестват смели теории са сурово критикувани в случай на неуспех. Това, разбира се, обезкуражава появата на нови пътища за развитие.
Широко разпространено мнение е, че цялата система за вис?е образование трябва да се промени. За сега в ?ндия на година се дипломират само 5 хил. учени със степен „доктор”, казва Ме?елкар, а би трябвало да са поне 25 хил. ?ма проблеми с финансирането на някои университети, както и с намесата на политически формации в тях. Като контрамярка, правителството е подбрало 30 университета, които получават допълнителни средства, за да могат да се изградят като елитни.
Тези промени няма да помогнат обаче, ако студентите предпочетат да се насочат в други области. През последните години все повече и повече младежи предпочитат да запи?ат информационни технологии или мениджмънт, защото смятат, че това ще им донесе повече пари. IT и чуждите фирми наистина подобриха жизненото равнище и икономиката, но това доведе до негативен ефект върху науката, казва Рао. Той се надява, че с увеличаването на броя на научните компаниите и нуждата им от млади специалисти, заплащането в сферата да се подобри и повече студенти да изберат да учат биология, химия, физика и т.н.
Всички тези проблеми трябва да се разре?ат ако ?ндия иска да се възползва от благоприятните тенденции. Признаците, че научното развитие се подобрява, са налице – увеличава се броят на важните и интересни публикации на индийски учени. За съжаление обаче правителството отделя само 6 млрд. USD на година и съотно?ението население/ учени е по-малко, отколкото в Китай и Южна Корея.
Най- голямата конкуренция на ?ндия е била и си остава огромната й северна съседка – Китай. Докато IP и услугите помагат на ?ндия да увеличи БВП с 6% на година, огромното производство в Китай носи с 3 % по-голям прираст. Една от причините за това е и разликата в управлението – докато демократичното правителство на ?ндия може само да насочи и насърчи промените, комунистите в Китай могат да ги наложат безпрекословно.
Въпреки това, ползите от развитието на икономика, базирана на науката, могат да бъдат много големи. От инвестиционната банка Goldman Sachs предвиждат, че ако страната продължи възхода си, през 2050 г. ще е на трето място в света по икономически показатели, веднага след САЩ и Китай.
?ндия все още не е суперсила. Но развитието на икономика на знанието ще й помогне да стане.