Съпругата на психолога Дейвид Келауей (Робърт де Ниро) се самоубива, той напуска Ню Йорк и заживява заедно с 9-годи?ната си дъщеричка Емили (Дакота Фанинг) в глухото провинциално градче Уудланд. Отчаяните опити на бащата да възстанови контакта със затворилата се в себе си Емили, тежко преживяла смъртта на майка си, довеждат до появата на въображаемия Чарли… Спирам! Да преразкаже? изправящ косите психотрилър като “Криеница” си е престъпление, а аз не желая да се самообявявам за национално издирване.
Постановчик на “Криеница” е Джон Полсън, за когото това е четвъртият режисьорски опит, а преди това се е изявявал като актьор. Оператор е полякът Дариу? Волски (“Карибски пирати”, “Фенът”, “Аленият прилив”). Сред актьорите е Елизабет Шу (с “Оскар” за главната си роля в “Да напусне? Лас Вегас”) и родената през 1994 г-ца Фанинг, партнирала вече на Шон Пен в “Аз съм сам” и на Дензъл Уо?ингтън в “Мъж под прицел”. Качествата й бяха оценени от самия Стивън Спилбърг, при когото Дакота се снима в суперпродукцията “Война на световете” по прочутия роман на Хърбърт Уелс – един от вероятните хитове на 2005 г.
Над всички обаче е големият Робърт де Ниро. Актьорът вече прехвърли възрастовата бариера от 60 години, от които цели 40 той прекарва под лъчите на прожекторите. Над 60 са и филмите, които бележат неговия “целулоиден” път към славата и успехите. Дебютът му е в “Сватба” (1963) на Брайън де Палма, играе във вече превърналите се в класика творби “Последният магнат” на Елиа Казан, “Двайсти век” на Бернардо Бертолучи, “?мало едно време в Америка” на Серджо Леоне, “Бразилия” на Тери Гилиам, “Ангелско сърце” на Алън Паркър…
Де Ниро работи и с други именити холивудски постановчици – Роджър Корман, Куентин Тарантино, Джон Франкенхаймър, Бари Левинсън, Рон Хауърд, Кенет Брана, Франк Оз, с французите Марсел Карне и Анес Варда. На няколко пъти сам застава зад камерата като режисьор, зад гърба си като продуцент пък има близо 30 заглавия.
Ала най-трайни са чове?кото приятелство и творческото сътрудничество с Мартин Скорсезе. Робърт де Ниро участва в цели осем филма на маестрото: “Мръсни улици” (1973) – за тийнейджърите от манхатънския квартал “Малката ?талия”, където и двамата са израснали; вече култовия “Шофьор на такси” (1976), донесъл “Златна палма” от Кан и четири номинации за “Оскар”; мюзикъла “Ню Йорк, Ню Йорк” (1977); нокаутиращия “Разяреният бик” (1980), който пък е с цели ?ест номинации за “Оскар”; комедията “Кралят на комедията” (1983); също претендиращия за ?ест оскара “Добри момчета” (1990), “Нос Страх” (1991) – “само” с две номинации и хита “Казино” (1995).
Робърт де Ниро е и актьорът, спечелил най-много от съвместната си работа със Скорсезе. Навярно защото е и най-много дал! Още с “Мръсни улици” Де Ниро получава наградата на нюйоркската кинокритика за най-добър поддържащ актьор. За ролята на Травис Бикли в “Шофьор на такси” той е предложен за “Оскар”, с който се разминава. По същия начин авторитетният приз му се изплъзва по-късно и с филмите “Ловецът на елени” (1978) на Майкъл Чимино и “Пробуждане” (1990) на Пени Мар?ал. Затова пък образът на боксьора Джейк Ла Мота и “Разяреният бик” му донасят “Оскар” за най-добра главна мъжка роля. Той е втори подред. Първият си “Оскар” Робърт де Ниро печели през 1974 г. за поддържащата роля на младия Вито Корлеоне в “Кръстникът II” (“Майкъл”) на Франсис Форд Копола. “Нос Страх” (1991) пък донася ?естата номинация за “Оскар” на големия актьор.
За да дойде впечатляващата роля на д-р Келауей в “Криеница” (напомнящ донякъде на “Шесто чувство”) – филм на тихия ужас, чието послание е просто като нещата от живота: “Внимавай с кого си играе?!”
ПЕТЪР КЪРДЖ?ЛОВ,
dnevnik.bg