Как бихте отговорили на въпроса: “Подкрепяте ли общо намаление на данъците с 10 процента”?
В България парите не стигат, никой не вярва на властта и точно затова сигурно 90 процента от гласуващите биха се съгласили с намаляването на данъците. Биха се борили за това.
Швейцарците от кантон Берн обаче отговориха с твърдо: “Не!” на подобен въпрос.
Конфедерация Швейцария има 26 кантона, които на практика са независими държави – със свое правителство, със свой парламент, със свой съд. Всеки кантон сам определя данъците си. Берн е вторият по големина кантон в Швейцария, но по данъчно облагане заема 15-о място сред кантоните.
В случая, освен държавното устройство, важно е да се припомни и друго – ?вейцарците ре?ават всичко на референдум.
? така –
три бран?ови организации искат да се намалят данъците
Става дума за ДОД, за данъка върху имуществото на физическите лица и за данъците върху недвижимите имоти. Щом искат – проблемът се поставя на референдум.
Вносителите моментално изчисляват, че, ако данъците паднат с 10 %, средният ?вейцарски данъкоплатец ще разполага с около 300 франка повече на година. А богатите – с около 500-600 франка.
Друг мотив за падането на данъците – ще спре миграцията. Да, в Швейцария също има миграция, но за разлика от България тя е вътре?на – от кантон с по-високи към кантон с по-ниски данъци.
Трети мотив – кантоните с ниски данъци са изключително добре финансово. Примерно – кантон Швиц (чието име носи страната) е процъфтяващ след 1985, когато за 10 години данъците падат с 40%.
Правителството на кантон Берн също си казва думата в разгорелите се дебати. Кабинетът казва “Не!”, защото намаляването на данъците ще изпразни бюджета с 400 млн. франка, а дълговете на кантона към конфедералния фиск вече възлизат на 10 млрд. франка. Липсата на постъпления от 400 млн. ще е сериозен удар, защото бюджетът на кантоналната полиция е само 200 млн. франка, а на университета в Берн е 428 млн. франка, обяснява кабинетът. Ако се намалят данъците, ще трябва да се закрият паралелки в училищата, сериозно ще пострадат факултети в университета, окръжните болници, ще спрат няколко автобуса и влакове, които не са натоварени сериозно. За компенсиране на непостъпилите данъци в кантон Берн трябва да дойдат нови 14 000 данъчно задължени лица с доходи между 120 и 200 000 франка годи?но. В момента в 1 милионния кантон Берн има 12 500 ду?и с подобни доходи.
Това казва правителството.
Сигурно всяко правителство би казало така
?нтересен е финалът на цялата тази история. Населението на кантон Берн излезе на референдум в края на февруари и каза “Не!” на ниските данъци. В референдума участваха 34.68 % от населението и с 59.9 на 40.1 %, идеята за ниските данъци бе отхвърлена категорично. Швейцарците от Берн повярваха на правителството си. Защо? Защото не искаха да спечелят 300 франка на година, при условие че перфектно работещата система може да се нару?и.
А за ?вейцареца няма по-болезнен удар от удара върху системата. Един пример – през миналата година Швейцария преживя най-големия си политически трус през последните 130 години – един от 7-те членове на конфедералното правителство бе свален и заменен с член на друга партия. ?стински трус за държава, която от 45 години има правителство, съставено от едни и същи партии. От парламент, в който 90 % от депутатите са от тези партии.
Ключът към тази загадка се крие в пряката демокрация
Погледнато строго, няма никакво значение коя партия е на власт, кой е премиер и кои са депутати. Всички въпроси се ре?ават от избирателите. Дори и да искат, правителствата на кантоните не могат да вдигнат данъците, ако хората кажат “Не!” на референдум. Дори и да искат, депутатите не могат да приемат закон, който не се харесва от избирателите. Законите в Швейцария не влизат в сила с публикуването им в “Държавен вестник”. Те влизат в сила, ако в срок от 100 дни не се намерят граждани, които искат законът да бъде поставен на референдум. Ре?ението на народа в такъв случай е окончателно – затова в случая се говори за суспендиращ референдум. Разбира се, всяка конституционна промяна се подлага на задължителен референдум.
?нтересно е, че ?вейцарците не злоупотребяват с правото си да атакуват законите. От 1874 г. насам референдум е бил провеждан само за 7 % от законите, като само половината от тях са били отхвърлени. 2/3 от предлаганите от властта конституционни промени в Швейцария са били приети на референдум. Означава ли това, че хората имат доверие на институциите си? На този въпрос ?вейцарците отговарят: “Не, просто институциите гледат да се съобразят с настроенията на хората”. Какво по-хубаво от това?
За вън?ните наблюдатели
практикуваната в Швейцария демокрация може да се стори тромава и сложна
Един риторичен въпрос – може ли за всеки закон в България да се проведе референдум? Но за ?вейцарците системата е ясна, отработена и затова – действаща.
Гласуването по въпросния референдум за данъците на кантон Берн се провежда три дни – от петък следобяд до 12 часа в неделя. В 14 часа са известни окончателните резултати. Как става това? Първо, 70 % от гражданите гласуват по пощата. Те получават вкъщи пликове с мотивите на вносителите, с мотивите на правителството и с бюлетините. ?мат достатъчно време да проследят дебатите. Техните гласове се обработват своевременно. Гласовете на останалите 30 % се обработват от хора за минути. Кантонът е призовал 50 млади граждани да сортират безплатно бюлетините. Безплатно – защото в случая става дума за гражданско задължение. Следва мерене на бюлетините. Не броене, а мерене. Поставяте купчината бюлетини с отговор “Да” на специално кантарче, което моментално изчислява колко броя бюлетини има. Работа за секунди. След това младите хора си заминават, резултатите се оповестяват и анализатори и политици започват да коментират.
——
“Ниски данъци? Не, благодаря!”, отсича в. “Бунд” . “Тагес анцайгер” обобщава: “Данъците явно са поносими”.
Швейцарските социалдемократи, които се обявиха срещу ниските данъци, тържествуваха: “Победа на разума. Антисоциалната данъчна инициатива бе отхвърлена. Хората не позволиха да им хвърлят прах в очите, да ги лъжат. Гражданите на кантон Берн не искат държава от нощни пазачи”.
—
Системата действа и затова ?вейцарците не искат някой да я променя с идеи за ниски данъци. ?ли с идеи за членство в Европейския съюз. След 1945 г. ?вейцарците даже отхвърлят предложение за раз?иряване на гражданските им права. Друг потресаващ пример – неутрална Швейцария, която е с население сравнимо с българското, поддържа 4 пъти по-голяма армия. Естествено, имало предложение да се разпусне армията. ? то било отхвърлено през 1990 г.
По на?ите източноевропейски стандарти такава държава не може да съществува. Става дума за територия, на която населението говори 4 официални езика и членува в поне две християнски деноминации.
? все пак Швейцария съществува – и то доста добре.
ПЕТЬО ЦЕКОВ,
segabg