Пъте?ествието до Тадж Махал е като индийски боливудски филм – сантиментално, незабравимо, като сън и когато свър?и, ти се доплаква. Още докато самолетът се сни?ава над старата столица Агра (на 200 км северно от Делхи), мавзолеят от мрамор и слонова кост, кацнал на река Джамуна, белее както нищо друго в околността. Гледката е толкова красива – още повече че не се виждат детайлите на обкръжаващата го мизерия и бордеите около крепостната стена изглеждат като цветни петна.
Поводът за този разказ са провелите се наскоро тържества за 350-годи?нината от построяването на монумента който се числи към седемте чудеса на света. Събитието бе?е организирано от департамента по туризъм на ?ндия, който похарчи 10 милиона рупии за него. Над 40 музиканти и 100 танцьори, придружени от известни имена от индийската киноиндустрия, откриха тържествата. Фестивалът включва?е изложба на традиционни занаяти и на културното наследство.
Повече от всяка друга постройка мавзолеят Тадж Махал символизира ?ндия за хората по целия свят. ?мператор Шах Джахан – в превод Господарят на света, го построил за любимата си жена Мумтаз Махал – Възви?ената в двореца, която умира при раждането на 14-ото им дете. ?сторията на тази любов е уникална от гледните точки и на европееца, и на азиатеца. Ето каква е тя:
Шах Джахан, чието истинско име е принц Курам, а прадедите му са Тимур и Чингиз хан, като дядо си и баща си имал слабост към лукса, рисуването, скъпоценните камъни и красотата във всичките й форми. Тези му страсти са в основата на дизайна на мавзолея. Като строил Тадж Махал,
Шах Джахан всъщност следвал стила на гробницата на Хумаюн в Делхи с нейните градини, отличаващи се с абсолютна симетрия.
Срещата на принц Курам с принцеса Аджурманд Бано Бегум (рожденото име на Мумтаз Махал) станала на панаир по време на празненство по случай Нова година. Двамата се влюбили от пръв поглед, но заради ранната си възраст трябвало да чакат четири години, преди да получат разре?ение да се оженят.
Бракът на императора и любимата му бил уникален за ориенталските разбирания за многоженство.
Принцът зарязал харема, който му се полагал, и се отдал единствено на Мумтаз Махал, която по време на 19-годи?ния им съвместен живот му родила 14 деца, от които оцелели само седем. От друга жена той нямал деца, което е абсолютна революция за времето си.
Мумтаз Махал била силно привързана към съпруга си, пътувала с него навсякъде, където и да ходел, и била негов доверен съветник. Тя била най-верният му поддръжник и благодарение на нея принцът преживял политически интриги, възходи и спадове. Съпругата му била единственият човек, на когото можел да се довери в сложната атмосфера на интриги и конспирации в императорския двор.
Принцът до?ъл на власт след смъртта на баща си и след кървави битки между претендентите за трона. През януари 1628 г. той влязъл триумфално в столицата Агра като император Шах Джахан. Три години по-късно щастието му свър?ило – при тежко раждане на 14-тото им дете Мумтаз Махал починала.
Казват, че преди да издъхне, тя повикала съпруга си и го накарала да й обещае две неща – че няма да има деца от друга жена и че ще й построи грабница, която светът никога няма да забрави.
Смъртта й съкру?ила Шах Джахан и само за една нощ той побелял. Две години бил в траур, престанал да се храни и се ли?ил от всички удоволствия, които му напомняли за любимата жена. След това се заел да построи гробница, която да за?емети света. ?збрал за строежа място, което се виждало от императорския му апартамент в Агра форт – на един от завоите на река Джамуна, която нощем блестяла като разтопено злато. Само че теренът принадлежал на един благородник. ?мператорът сключил сделка – дал му огромен палат в замяна и взел празното място.
Чудният мавзолей бил построен за 22 години от 20 000 строители.
Строежът започнал с планиране на всеки детайл, дори и на най-миниатюрния. ?мператорът, който очевидно имал талант в тази област, се заел лично и това занимание го обсебило за няколко години. Докато гробницата се строяла, Мумтаз Махал била погребана в Бурханпур, Южна ?ндия, във временен гроб.
Кой е дизайнерът на гробницата е въпрос, който до днес вълнува историците и архитектите. Сигурно е, че това е бил човек с математическо мислене, а основният му принцип е била симетрията. Тя личи навсякъде – в пропорциите на монумента, на четирите минарета и на портите. Резултатът е перфектен – зидари, художници, дърводелци, бижутери, скулптори, математици, инженери придали живот на камъка и смайват света и до днес.
Майсторите до?ли от различни крайща на ?ндия и се заселили на река Джамуна със семействата си. Материалите за строежа били докарани от далечни места – Персия, Афганистан, Бирма.
В белия камък били инкрустирани корали, халцедон, аметист, яспис, оникс.
Главният вход бил направен от червен пясъчен камък, покрит с калиграфски изписани стихове от Корана. Запомнено е името на главния калиграф – Аманат Хан, въпреки тогава?ната анонимна традиция. Знаят се и двама майстори – Мир Абдул Карим и Макрамат Хан.
Когато мавзолеят бил завър?ен и Мумтаз Махал намерила покой в него, всеки ден императорът се качвал на лодка и отивал там, за да се моли. За да не бъде обезпокоявана ду?ата й, жената на императора е погребана в криптата, а посетителите се допускат до гроб в горното помещение.
Днес туристите влизат в Тадж Махал през портата откъм града. Пътят от летището дотам е изключително живописен, тъй като постройките в Агра са в английски колониален стил. След богатите имения следват схлупени къщурки, а по главната улица, точно пред входа на мавзолея, се простира дълъг базар, където туристът може да си купи сувенири Тадж Махал във всякакви размери. Входът е 17 долара, а обектът е поддържан изключително чист.
Посетителите минават през Градината на рая – разчертана в геометрични форми като във Версай с воден басейн, в която Тадж се оглежда по прелестен начин. Ако се върви направо към червената арка на следващата порта, мавзолеят се появява в нея – първо миниатюрен, после по-голям и когато посетителят мине портала, пред очите му като магическо видение изниква въл?ебният палат.
Противно на първоначалните планове Шах Джахан е погребан до любимата си жена през 1666 г. Осем години преди това обаче той бил свален от трона от един от синовете си – Аурангзеб. Наследникът затворил баща си в кралския му апартамент в Агра форт. Оттам през реката от сутрин до вечер императорът гледал към Тадж Махал, където било сърцето му. Днес дворецът е музей и посетителите на форта могат да надникнат от същото място към мавзолея. За да изживеят частица от голямата любов.
СВЕТЛАНА ГЕОРГ?ЕВА,
dnevnik.bg