Представете си, че изведнъж четенето на мисли стане възможно и всичко, което е в главата ни стане достъпно на околните. Тази неволна телепатия ще разру?и безброй бракове, след като съпрузи и съпруги научат старателно прикривани тайни. Милиони ще се окажат уволнени, след като ?ефовете им научат какво всъщност служителите им мислят за тях. Полицията ще бъде удавена от информации за престъпления, извър?ени от безобидно изглеждащи граждани. В края на краищата всички ще разберат, че хората таят зли мисли, които обаче невинаги водят до ло?и дела, и балансът ще бъде търсен именно там.
Нещо подобно вече се случва в интернет с нарастващата сила и популярност на блоговете (съкратено от уеблог – свободни дискусионни форуми, разпространяващи идеи и новини без контрол върху съдържанието и насочеността им). Всъщност създаването на блог е изключително просто – за целта е нужна просто регистрация на домейн и откриване на уебсайт. В интернет вече има цели портали, чиято единствена цел е създаване на блогове. Въпреки простотата си блогът е в състояние да оказва мощно обществено въздействие както на чисто личностно ниво, така и сред елита. Само миналия месец три събития показаха реалната мощ на блогосферата, както вече мнозина наричат тази част от интернет, окупирана от блоговете.
Оставки, извинения, уволнения
Звездата на Си Ен Ен ?йзън Джордан, работил 23 години в медията, бе?е принуден да подаде оставка, след като консервативни блогове масово го атакуваха заради забележките му в частни разговори в рамките на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Трент Лот трябва?е да се оттегли от позицията си на лидер на мнозинството в американския Сенат заради твърде честите си похвали за бив?ия сенатор сегрегационист Стром Търмонд. Президентът на Харвард Лари Съмърс трябва?е многократно да се обяснява и да се извинява за твърденията си, че биологическите различия между половете обясняват защо има толкова малко жени професори. Оставката му също е доста вероятна.
? тримата станаха жертва на блоговете, които толкова дълго обсъждаха коментарите им, че в края на краищата те трябва?е да вземат мерки, за да на вло?ат както личното си положение, така и на своите колеги. Как всъщност действат тези форуми? Показателен е случаят с Джордън. В рамките на форума в Давос по време на дискусия по правилата на Чатъм хаус – всичко може да бъде цитирано, но без да се разкрива личността на автора, той заявява, че американските военни в ?рак уми?лено са убили 12 журналисти.
От блога през уебсайта към централните медии
За негово нещастие сред участниците в дискусията е някой си Рони Абовиц от Маями, който първо иска доказателства за твърденията на Джордън, а впоследствие раздува историята в собствения си уеблог – fixtheworld.blogs.com. Случката е спомената, макар и много по-меко и от в. “Уолстрийт джърнъл”. От блога на Джордън и форума към статията на вестника идва и стимулът за атака срещу Джордън. Четирима консервативни блогъри пускат сайта easongate.com, в който настояват Си Ен Ен да предприеме дисциплинарни мерки срещу журналисти, както и записът от дискусията в Давос да бъде официално обявен. Ръководейки се от правилата на Чатъм хаус, от Давос отказват, което още повече насъсква блогърите – очевидно има какво да се крие. Когато историята обаче стига до водещ вестник – “Ва?ингтон пост”, Джордън е принуден да подаде оставка.
Подобни истории, макар и на по-ниско ниво, вероятно са стотици. Малко от тях стигат до медиите, но и те са достатъчни, за да илюстрират лавинообразно растящата мощ на блогосферата. Под псевдонима Саркастичен журналист Рейчъл Мостилър пуснала миналата година следния постинг в личния си уеблог: “Наистина мразя работата си. Сериозно. Обявяват онези малки награди, чиято цел е да пови?ат настроението в компанията. ? ти отива? и прави? нещо “впечатляващо” (най-вече си вър?и? работата) и тогава някой казва “ей, това бе?е впечатляващо” и вписва името ти на парче хартия, след което получава? ?околад или няколко балона. Двама ду?и в нюзрума получиха подобни награди. ЗАДЕТО С? ВЪРШЕХА РАБОТАТА”.
Царството на личните блогове
Този постинг, както и всички останали в своеобразния онлайн дневник на Мостилър не разкривали компанията или името й, не посочвали колеги и ?ефове, не казвали къде е базирана компанията. Въпреки това ?ефовете и колегите и в “Херълд сън” очевидно са знаели за нейния блог. Ден, след като пуснала цитирания постинг, Мостилър била уволнена. От “Херълд сън” отказват коментар по лични проблеми. Мълчанието им е твърде двусмислено.
По данни на Pew Internet & American Life Project в САЩ съществуват около 8 млн. лични блогове. В тях хората говорят за проблеми от ежедневието си, разкриват семейни тайни, оплакват се от деня си и, разбира се, от работата си. Това обаче, което може да изглежда като лична забележка за тежък ден, може да означава нещо съвсем различно за ?ефа, който се нуждае само от добра търсачка, за да го прочете. “Всички се оплакваме от ?ефовете си, казва Лий Рейни от проекта “Пю”. В духа на блогосферата е да бъде? словоохотлив, заядлив и понякога груб.” Дори и когато блоговете са анонимни, работодателите могат да заемат позицията, че “блогирането е несъвместимо с бизнеса”, казва Джонатан Сийгъл, адвокат от Филаделфия. Блоговете естествено могат да бъдат заключени и да бъдат четени само от хора с парола, но не това е целта на блогирането – там е важно да бъде? чут. Случаите с Мостилър, Джордън и още стотици обаче могат да принудят хиляди два пъти да се замислят преди да излеят ду?ата си онлайн. Защото написаното може да им се стовари като бумеранг.
СВЕТОСЛАВ СТЕФАНОВ
дневник.бг