Пътят на чалгата

?зборът кой да ни представя на “Евровизия” хвърли в размисъл доста хора. Всички очакваха да е дуетът Слави Трифонов-Софи Маринова (най-силно очаква?е самият Слави, но егото на тв звездата е отделна тема). Не че песента им бе най-хубавата. ?ли най-добре изпятата. Но представяте ли си как средният зрител на Канал 1 в Павликени или Айтос сутрин си пуска “Гравити Ко”, а вечер – Графа?
Победата на “Каффе” бе скандална. Но загубата на Слави&Софи бе предизвестена. Макар че тъкмо изпълнения в чалга-стилистика спечелиха последните две “Евровизии” (украинката Руслана и туркинята Сертаб Еренер), в България прекалено много хора се упла?иха да не би пък чалгата да стане официозна музика.
Мохикани на

другите жанрове се втурнаха на война

срещу Дългия и Софи. Лили ?ванова заклейми журито, че парчето изобщо е попаднало в селекцията. Враждата на нейния колега и съратник Васил Найденов срещу фолка не е от вчера. От Министерството на културата реагираха с прескомюнике, според което песента на кукувеца и ромката отговаря на всички организационни изисквания.
Случилото се миналата събота обаче е само върхът на айсберга. Чалгата, която не можем да понасяме, е безкрайно демократична и силно приспособима музика. Тя е като

хлебарките, оцелели при Хиро?има

Докато този и онзи се бореха срещу нейното институционализиране и експорт, тя пуска?е все по-дълбоки корени в българската народопсихология, масова култура и начин на живот. Как ще свър?и всичко това?
Нейният път започва някъде в зората на прехода – период на “първоначално натрупване на капитала” за Митко Димитров от Димитровград и неколцина други. От лицата и гласовете на онова време днес е останала само една Глория. Но с две ребра и десетина килограма по-малко, фолкпримата от Две Могили, Русенско, днес е на светлинни години от възпитаничката на селскостопански техникум Галя.
Къде е сега Са?ка Васева, чиято “Левовете в марки” се превърна в химн на валутния борд? Марката отдавна не съществува като парична единица, Са?ка се препитава с евтини еротични предавания и обитава дупни?ко село. Само валутният борд стърчи гордо като пътепоказател по пътя ни за ЕС.
Де ги Радо Ши?арката и Килифарският поп, чиято “Тигре, тигре” озвучава?е “мутренските” години? А онзи никому неизвестен селски ерген, що изпя “Радка Пиратка”? Кондьо? Циганският оркестър с “Камъните падат”?
Къде са сергиите с касетки в подлеза на Централна гара и по провинциалните автогари, които бяха основната търговска сила на жанра? Подлезът е ремонтиран. Сергиите ги няма. Еволюцията е безмилостна.
Чалгата мутира. Кръстиха я попфолк. Някой ден ще я кръстят “етно”, както е името й навсякъде по света.
?мената и песните са други. Ала днес

Азис въоду?евява стадион “Васил Левски”

по същия начин, по който навремето го изправи на крака Лепа Брена, слизайки от хеликоптера. Все едно дали ни харесва, или не.
Мнозина ще възразят, че дуетът на Азис и ДесиСлава не е никаква чалга, а чист поп. ?ли естрада. Според речника. ?стината е, че на на?а почва попмузиката – в смисъла на англосаксонската традиция, която изкова това понятие – не прихвана. Както впрочем не прихваща и в ?талия или Франция, където продължават да слу?ат репертоара на “Сан Ремо” и ?ансоните си.
?стинският наследник на “естрадата” от втората половина на миналия век е тъкмо попфолкът. ?мето на стила е евфемизъм – в него почти

няма автентични фолклорни елементи

(поне не български). ?наче ориенталски, арабски, индийски и всякакви такива мотиви – дал Господ. Но в такъв случай чалга са и Румънеца и Енчев, които записаха индийско парче… на английски.
В подкрепа на горното съждение – на работа в чалга-индустрията се хванаха мнозина известни композитори и текстописци. Най-очевидният пример е Тончо Русев. Тодор Димитров – Токича и Ленко Драганов са други търсени композитори; Максим Горанов работи “на кило” върху аранжиментите на фолкпевците. Текстове за чалга-песни са писали не само Надежда Захариева и Свобода Даскалова, но дори и на?ата собствена Миряна Ба?ева. В баладите от каталога на “Пайнер” и “Ара” няма дори минимален етно-елемент.
Това се дължи на един често пренебрегван факт. Чалгата не е музикален жанр. Тя е начин на дистрибуция и субкултура.

Производствени практики на чалгата

Ако посетите прословутите “прослу?вания” в студиата на продуцентските компании, ще видите отчайваща картина. Нелепи провинциални гърли с изрусени гриви и дре?ки от “?лиянци”, които не могат да вземат октава и половина, се опитват да лапнат микрофона. Надяват се това да ги измъкне от калта. Повечето от тях не искат да стават известни – само да се уредят с богати гаджета. Но ма?ината за дистрибуция работи.
По-голямата част от чалга-певиците не могат да пеят точно толкова, колкото и по-голямата част от поппевиците. Но накипрени, напудрени и добре позиционирани на пазара, те се превръщат в звезди за една нощ.
После залязват, защото принципът в българската чалга-индустрия много напомня на този в западния поп – one hit wonder. След това “уан хит уандър”-ът отива да пее в кръчмата на най-близкия голям град. ? всеки изпу?ен в тази кръчма фас,

всяко изядено кебапче се отпечатва

върху лицето й. Да сте видели 30-годи?на чалга-звезда? (Освен Глория, но за нея вече стана дума).
Повечето от тези момиченца, до?ли на прослу?ването, нямат големи амбиции. Чалгата е абсолютно патриархална и консервативна в начина си на мислене. Нейните “героини” са възпитани в провинциални традиции отпреди 100 г. Достатъчно е да се запитате – защо всичките пеят приятно разголени, а нито една – с изключение на недотам известната ?на – не се съблича за “Плейбой”? Единственото изключение прави Азис, но той пък е мъж (поне така твърди анатомията).
Амбиции имат продуцентите. Неотдавна Дони жално призна, че ма?ината на бизнеса у нас е сработила единствено при фолка. При това –

без никаква подкрепа от страна на държавата

и културтрегерите (вж. пак примера с “Евровизия”), в абсолютно враждебна среда. Основната роля изигра търговският усет на чалга-мениджърите. От тиражьори на касетки с ло?о качество и неясни права те се превърнаха в собственици на телевизии, радиостанции, студиа и клубове. Димитровград е българският Не?вил.
Я си помислете, колко национални ежедневника пи?ат за фолк? А коя телевизия и коя радиостанция излъчваха чалга, преди да се появят специализираните канали? Днес “Планета”, “Фен тв”, “Веселина”, “София кабел фолк” са запазена територия за тази музика. Каналът на “Пайнер” е водещ по популярност – рейтингът му го нарежда някъде веднага след трите национални телевизии, на почетното четвърто място заедно с “Диема+”. Регионалните станции, били те радио или тв, също излъчват главно чалга. ? защо ли? Защото “нормалните” продуценти и издатели на музика в България зорлем

подариха на колегите си цялото медийно пространство!

Благодарение на изми?льотината ПРОФОН – организация, която сключва драконовски договори с излъчвателите, за да плащат на продуцентите стотинки за всяко излъчено парче. Благодарение на хората, които трябва?е да й бъдат конкуренция, а не на собствените си качества, чалгата излезе от кафаните и навлезе в ефира уверено.
Стилът направи и друг важен пробив тези дни – в “Българския топ 100″, излъчван по БТВ. Той се прави от Косьо Марков. Косьо е от “Тангра” – една от иконите на българския поп и рок. Мотивите да допусне Таня Боева и Лиана в класацията той обяснява така: “?сках да направя тотален еърплей на България.” (Топ 100 се формира по брой излъчвания в радиоефира.)
Впрочем на БТВ чалгата не е никак чужда. Без Слави тя ще?е да е доникъде. Трифонов е

знаменосецът на чалга-дистрибуцията

Докато Пайнерът и подобните му работеха “сред масите”, неговият екип от първокласни музиканти, текстописци и търговци изигра значима роля за легитимирането на чалгата. При него синергията на жанровете достигна връхната си точка. Чак е чудно, че конкурентите се сетиха да ревнат срещу него чак като дойде “Евровизията”…
До голяма степен луксозното битие на чалгата се дължи на липсата на конкуренция. Другите жанрове просто нямат бизнесмодел и хъс, с които да противостоят на явлението. Колкото и да са високи хонорарите на Азис и Глория обаче, колкото и пари да харчи за един клип Митко Димитров (2000-3000 евро е ориентировъчната цена), чалгата не е и никога не е била заплаха. Тя никога няма да надрасне кръчмарското си битие.
Донякъде това се дължи на манталитета и социалните привички на феновете й. Аудиторията на Б?АД и “Ай клуб” не е принципно различна от тази на “Червило” и “?скейп” – хора, тръгнали да покажат новите си коли и дебелината на портфейлите си, а не да слу?ат конкретна музика. В провинцията, където чалгата избуя най-бурно, се появи и друг феномен – тъй наречените “чалготеки”, където тийнейджърите танцуват под звуците на… ремиксирани фолкпесни.
Главната причина обаче не е манталитетна. Да сте се запитвали защо от лагера на чалгата не роптаят срещу безплатното разпространение на музика в ?нтернет – за разлика от поппевците и продуцентите по света и у нас? Ами, защото продажбите не са основното им приходно перо – още от времето, когато таргет-аудиторията на “Камъните падат” си записва?е касетки, вместо да ги купува.
Чалга-продуцентите очакват възвръщаемост на инвестицията не толкова чрез продажби на албуми, колкото чрез ангажиментите на живо. ? макар 8 водещи имена на “Пайнер мюзик” да направиха турне пред пълни зали миналото лято, основното поле за изява на фолкизпълнителите си остават кръчмарските микрофони.
Другата причина крадецът да не вика “дръжте крадеца” е, че незаконното присвояване е дълбоко заложено в характера на чалгата. Още от първите й стъпки през 90-те, когато българските фолкпарчета бяха всъщност сръбски, турски и гръцки парчета с български текстове. Тенденцията да се крадат мелодии, пасажи и идеи продължава и до днес. ? когато законите за защита на авторското право най-сетне проработят – това неминуемо ще удари и чалгата. ? тогава тя ще остане туристическа атракция в ?епа кръчми, подобно на червените карирани покривки и керамичните ча?и за вино. Освен ако не е достатъчно умна, че да мутира отново.

Анита Димитрова , в. Сега