В началото на февруари няколко интернет доставчици обявиха плановете си да предлагат на българския пазар безплатен интернет по телефонната линия. Това вероятно е един от последните опити на провайдърите да привлекат интереса на потребителите към отиващата си dial-up услуга за достъп до глобалната мрежа. Зави?ените изисквания към качеството и повременното таксуване на телефонните разговори са причина все повече потребители да се ориентират към други алтернативи.
Dial-up достъпът
който допреди няколко години използваха над 80% от дома?ните потребители, най-често се таксува?е на абонаментен принцип или с предплатени карти. Oтливът от него започна след първото ребалансиране на цените на БТК, при което градските разговори поскъпнаха. Същевременно и обажданията от аналогови телефони започнаха да се таксуват по време. Така много хора, свикнали да се разхождат с часове из виртуалната реалност и да плащат на БТК цената на един импулс, внезапно получиха многократно нараснали телефонни сметки. Комбинирана с таксата, плащана за самия интернет, сумата става още по-голяма. Ето защо в началото на 2005 г. хората, използващи dial-up, са по-малко от 30% от всички интернет потребители и продължават да намаляват.
Сега обаче заплащането за интернета при dial-up е на път да изчезне. През миналата седмица „Орбител“ обявиха, че предлагат на потребителите в 27-те областни града достъп, при който изразходваните в мрежата часове не се плащат. Не може обаче да се избегне цената на градското обаждане до мрежата на „Орбител“. Друг интернет доставчик, Бол.бг, също възприе този модел на предоставяне на услугата. Подобен вариант от доста време предоставят самите БТК, а по договор с тях – и доставчикът „?нтернет България“.
Ре?ението на „Орбител“ да предлагат
„безплатен“ интернет
не е толкова странно, колкото звучи. Операторът всъщност реализира приходи от услугата. Той има лиценз за фиксирана телефония и договор с БТК за свързване между мрежите им. Наред с другите условия в договора е определена тарифа, по която БТК плаща на „Орбител“, ако неин абонат звъни до мрежата на алтернативния оператор. ?менно това се случва при dial-up достъпа – абонатът на приватизирания телеком се свързва с чужда мрежа и съответно част от парите, които той дава за обаждането, отиват при собственика на тази мрежа.
Бол.бг обясняват ре?ението да променят модела си с това, че разпространението на предплатени карти и наемите за ISDN линии представляват разход, който започва да надви?ава приходите им от услугата.
За потребителите, които така или иначе се свързват през dial-up модем, тази оферта е улеснение – те трябва само да въведат публично портебителско име и парола (free и orbinet за Орбител, bol.bg и bol.bg за Бол.бг), както и съответния телефон за достъп за града, в който се намират.
Всичко това обаче има смисъл само за хора, които използват интернет сравнително рядко и за кратко. Ако човек стои в мрежата над 15-20 часа месечно, този вариант излиза финансово неизгоден, още повече при очакваното поскъпване на селищните разговори. Телефонната услуга, за която потребителят трябва да си плати във време на силен трафик, излиза 1.35лв./час от цифров телефонен пост и 0.90 лв./час от аналогов. За 20 часа това прави 18-26 лв. На тази цена е напълно възможно човек да получи
високоскоростна интернет услуга
без ограничение в трафика. Вариантите са разнообразни, като най-използвани сред тях са кабелният интернет, DSL и кварталните LAN мрежи. Първите два варианта са популярни в страните от ЕС, като засега в борбата за вниманието на потребителите води DSL-ът. Третата опция е малко по-специфична.
В ценово отно?ение най-изгоден е вариантът с кварталните мрежи. Месечният абонамент при тях започва от 10 лв., като среден вариант със сравнително добри скорости струва 20-25 лв. Няма нужда от специално крайно устройство – достатъчен е компютър с мрежова карта. Дали човек трябва да се спре точно на този тип достъп зависи от изискванията му към качеството на услугата. Голяма част от LAN-овете не гарантират скорост или липса на прекъсвания. Случва се трафикът да се забави или съвсем да спре в продължение на часове. Някои от мрежите са изградени в пълно несъответствие с всякакви правила за безопасност, което може да създаде проблеми, особено при гръмотевични бури.
Кварталните LAN-ове по правило предлагат много висока скорост на трафика до някакъв локален сървър, от който потребителите могат да теглят музика, филми и игри. Бърза е и връзката до българското уебпространство (включително, разбира се, до големи безплатни сървъри като free.data.bg, ftlbg.com, free.evro.net и т.н.). Международният трафик обаче е много по-бавен. Типично срещу 20-25 лв. човек получава скорости от порядъка на 32 Kbps към света и 512 Kbps към българското уебпространство. При по-високи изисквания към качеството и съответно готовност за плащане на по-висока цена вариантите са
кабелен интернет и DSL
Първият е предлаган от кабелните оператори и за използването му най-често е задължително човек да плаща и абонамент за кабелна телевизия. Вторият засега се предлага единствено от БТК. В следващите няколко месеца се очаква да се появят конкуренти на компанията и потребителят да има избор между повече оферти.
DSL е технология за високоскоростен достъп до мрежата по традиционна телефонна линия. Гласът и данните при нея се предават в различни честоти, което позволява човек да говори по телефона си и да сърфира в интернет едновременно. БТК предлагат асиметричен DSL (АDSL), при който скоростта на входящия трафик е по-висока от тази на изходящия. Причината за това разпределение е, че потребителите много повече получават данни (като отварят сайтове, изтеглят файлове и т.н.), отколкото изпращат.
След като приватизираният национален телеком намали цените на ADSL услугите си в края на 2004 г., те са подобни на тези за кабелния интернет. Разликата в моделите е, че кабелните оператори предлагат по-висока скорост на международния интернет и по-ниска на българския. БТК от своя страна предлага еднакво бърза услуга независимо към коя част на света. При нея разликата е между скоростите при получаване и изпращане на данни. Освен това в борбата си за оцеляване т.нар. free сървъри драстично ограничават скоростта на връзката към ADSL абонатите. За дома?ните потребители БТК предлага два пакета – на цена 30 лв. без ДДС (512 Kbps download, 128 Kbps upload, ограничение в трафика 1 GB) и на цена 39 лв. без ДДС (256 Kbps download, 64 Kbps upload без ограничение в трафика). Абонатите с аналогови телефони също могат да получат DSL, стига да нямат дуплекс.
Офертите за кабелен интерент, подходящи за дома?ни клиенти, са от типа 48 Kbps към света, 512 Kbps към България и неограничен трафик срещу 28 лв. без ДДС. Както при БТК, така и при повечето кабелни оператори в последно време на потребителите е спестена необходимостта да инвестират в специално крайно устройство. Те получават съответно кабелен или DSL модем от компанията и наемът за него влиза в абонамента за услугата.
Един вариант, който тепърва ще става все по-популярен у нас, е т.нар. тройна услуга. При нея потребителят получава пренос на видео, глас и данни от един доставчик. Първи това започват да предлагат кабелните оператори – някои от тях („КейбълТел“, „Евроком“, „ЕСТ нет“ – бив? „Евротур САТ“) вече имат лиценз за фиксирана телефония и предоставят гласова услуга наред с телевизията и интернет достъпа. „КейбълТел“ дори имат пакетни цени за тройна услуга. Най-ниската е 29 лв. без ДДС, в което се включва телевизия, интернет (64/256 kbps) и телефония с 10 лв. включени разговори.
Катерина ОГНЯНОВА