до Резово и обратно – “х-л Селска поляна” – 1-ви ден

тъкмо попаднах на следните записки за едно щуро пътуване из Родопите през пролетта на 2004г.
—————————————————–
На 6.май (04), Слави (freefaler), Боги (Kefche), ?вета (гаджалъка) и Аз се отправихме на незабравимото ни пъте?ествие през Родопите, Сакар, Странджа и морето.
Боги пристигна с ?вета към 17ч., в което време вале?е като изведро в Пловдив. Отидохме да напазурваме в Сани /Тракия/, щото господ знае кви селища ни чакат из “прериите” ма Момчилградско…
Обородувани, като от запаса потеглихме към Асеновград… слънцето тамън бе?е пекнало и навън навсякъде ухае?е на свежест, примесен с пролетен полъх и страхотната видимост по пътя праве?е иначе скучния път към Асеновград необикновен – от дясно ни Родопите с кацналите села в полите му, а от ляво правата, като самолетна площадка Тракия с цялата му зеленина.
Колата ни, на пръв поглед залъгва?е случайния минучвач, който по-скоро я взема?е за “автомобилна каруца”, отколкото на нещо дето се очаква да издържи 1300км. ни мар?рут. Форд-сиера от не знам си коя година, препатила и пропътувала доста, но все така желязна – блъскана бе в бордюри, стълбове, други каруци, с леко поизкъртени задни бузи от не лекият й житейски път… Но, тази дегизировка, особено в Румъния и Сърбия се оказа на моменти много полезна, с цел снижаване цената на подкупите за местните КАТаджийски деребеи… Тва че не ваде?е вид, не значе?е, че и липсват секви технологии от рода на GPS, вързан към HP Pocket PC; notebook, 3 фотоапарата Nikon Coolpix 950,4500 и 5700 и разни други знайни и незнайни по-малки технологични небивалици, за местата към които се отправяхме.
Зареждаме на Шел-а преди Асеновград, до горе разбира се, от което пича с маркчуа сигурно ни се е начудил аджеба то таз кола не струва толкоз, колкото бензина – и то не къв да е, а A-98 – нали сме самолетоносач, требе сме мощни.
Аз и ?вета бяхме паркирани на задната седалка, по-скоро като балансиращ багаж, докато Боги и Слави трябва?е да се справят с така неведомите ни пътища (да подскажа само, че на GPS му задава? с. Нанагорно, BG и ти дава подробно как да стигне? до там). Важното, е че Слав се воде?е навигатор на иначе спортната ни ма?ина, а Боги – инжинер-специалистът по кормуване без спирачки (за т’ва, по-нататък).
След кратък спор, дека ще се хапва (моето предложение бе?е за някое кръчме в планината, а това на опозицията да си сърбаме чипсовете и разните му други консерви) потеглихме по пътя за Смолян. За минаващите за първи път, пътят е неописуемо живописен, особено сега през разплодния период на природата, когато всичко е в зелено, та чак бие на морава по хълмовете
Първата ни спирка, бе некаде там по пъта, близо до Чепеларе – Боги му бил засвирил корема, а гладна мечка хоро не играе, а поне на ?офьора няма?е как да не угаждаме… единственият експерт-?офьор по полу-разпаднали се коли сред нас
Добре, че спряхме в близост до р. Чепеларска (признавам си прочетох го от картата) на фона на тучните чирпански ливади, да има и аз с кво да убия времето за кебапчета по пътя. Общо взето де що се спира?е, първо се вадеха апарати и металургии, а чак след тва се сещахме че трябва и да спрем за да излезем.
Някъде след с. Проглед се очаква?е да отбием по по-кратък мар?рут за Смолян, ама кой ти гледа – нас не ни требе жокер, уи ноу ит или поне така се предполага?е… Май и за добре, задето минахме през няколко турбо-селца – по пътя ни раме?е и смърде?е здраво на борова горичка, от което направо ми се надървяха де що косми имах по тялото… страхотен въздух и балканска атмосфера!
Едно от живописните селца бе май с. Левочево – има-няма 20 къщурки в типична родопска възрожденска архитектура, като че ли току-що измазани, покрай които минава?е и реката… идилия батенце
Взе застра?ително да се стъмва, а ние си бяхме все още не ориентирани къде ще се нощува – по предварителен план трябва?е да търсим поляна някъде до с. Широка лъка, но като всяко предварително нещо не се спазва?е по на?те Балкански ?ирини. Как да е стигнахме Смолян, но отзад напред – указахме се в кв. Устово, дето бил на другия край на града, а Широка лъка бе в противоположната посока (не ясно къде точно)… след известно лутане и лалане с местни девойки уж уцелихме междукварталната “магистрала”, както бе оприличена от местните трайбс. Вече се бе?е здраво смрачило и няма?е кво толкова да зяпаме по пътя, от което най-често се отбивахме и бавехме по пътя (да бъда честен пред съвестта си, бях тоз дето най-често тормозе?е инжинерния екип отпред да спира – Вируса (Антон), май най-много си е патил от това, да ме прощава ).
Спираме в уж центъра на града, да търсим пак мар?рута – спряхме нарочно пред заведение, в което се намираха достатъчно интересни женски аргумента След известна лала със Смолянската девойка, пак потеглихме там някъде на северо-запад, към Широка лъка. Упътиха ни, че след Предела трябва да търсим отклонението за селото, което си бе?е задача с пови?ена трудност в онез тъмни гори тилилейски… е как да е уцелихме отклонението, който път започна здраво да ни се опъва с всичките му дупки, падащи камъни, свлачища и пр. природни “бедствия” и “вълнения”.
Стигаме по здрач в селото, заради което не можем ясно да отличим къща от барака, но поне се порадвахме на дървено-каменния мост в началото му, в/у който поскачахме, като изпуснати от гората ама нормално, то не може само кафета да гледа? по цял ден и да наднича? в пъповете на девойките по главната, а после да не се впечатли? от чистата и неопетнена природа (или поне така си мисля)
Нещо бях чувал че с. Гела, на 6км. от Широка лъка било “интересно” та насъсках компанията, че тва е мястото в което трябва да се приютим за през нощта (без да бях сигурен кво да очакваме, ама поне изглеждах като да съм наясно – ей, самочувствието е голяма работа ?а знаи? ). Широка лъка е село с изцяло запазена възрожденска архитектура, видимо къщите се поддържаха много добре, не липсва?е и добро нощно осветление, както и улични знаци на латиница и кирица – ало, Чумаков поучи се бе (кмет на Пловдив го водят)!
Тръгнахме по баира/пътя нагоре за с. Гела, само дето пътя само така му викаха по навик, на иначе нещо като каруцарската пътека… е все пак бяхме с 4×4 ма?ината ни, която ни бе прокарвала в Турция през кви ли не чукари в Кападокия, та сега тва ли ?а ни се опъне, а? С повечко газ на педала (ей Боги, видя им сметката на тия педали бе деба) стигнахме в нещо като селище – бе?е пълен мрак, табели ьок, хора хич, така че спасявай се булке (справка за просветените: пътя на връщане към България през Сърбия при с. Брегово, Врачанско). Паркираме в центъра на селото (нещо като поле 10×10 метра) и се оглеждаме за хуманоиди във видимия ни периметър – гледаме разни аудита, мерцедеси, каруци и пр. подвижни средства наоколо, ама никой се не трогва да излезе и да даде хинт дека сме и къде е местния 5-звезден хотел. Връщаме се назад по пътя задето се усещаме, че май не сме в с. Гела, а по-скоро в с. Селища (баси даже на картата го няма за да си спомня името точно)… в селцето има?е няколко доста баровски къщурки с всичките му притурки, като аудита, бмв-та и пр. Не посмяхме да се качим в някоя от вилите, за да не вземат да ни подпукат, като непоканен дивеч.
За съжаление в такива райони GPS-а може да си го държи? за светило само, така че само на големия ми безупречен нюх (пак скромнича, ама така са ме учили) се ориентирахме къде може да е отклонението за с. Гела. Стигаме селото, ама не става ясно накъде е центъра в иначе голямото село от тук-таме къщурка. Отправихме се към първата голяма светлина там някъде на хълма, като се справихме с калния баирест път, който се оказа и задънен. В края на пътя, огромна вила от която се лее чалга на килограм. Предположихме, че щом се лее чалга и се носи полъх на ракийка и салатки, може пък народа там да е по-благоразположен за помощ предвид развеселеното им състояние
Понадвиквахме се известно време с гласовитостта на Азис, Анелия и пр. фолк-величия, подкрепени от саунд-уредба, докато усетят вибрациите от разгорещените ни гърла. Показва се субкет Х, но не ни обръща сериозно внимание; продължаваме да викаме все едно Осама ще ни реже гърлата – тоз път уредбата секна и понаизлезаха една дружина младежи и девойки. След като ги убеждаваме отдалече, че просто сме се загубили, а не че ще обираме нивата с ягоди, слиза Човекът при заблеялите се агънца в тъмнината – “Кво става пичове, тва тук е вилната зона, Гела е ей там към ония ливади”. Ми оки само дето да има?е табела за ориентиране. Насочва ни някак си с нежелание и като че ли с досада, задето сме им прекъснали купона предполага се, ама нейсе принуждава се за да не му ударим колата (пловдивска регистрация, Голф) на връщане да ни насочва внимателно да обърнем. Навън въздухът е страхотен, но тва не пречи на 22-24год. неприветлив тип, да запали цигара виктори и да си се наслаждава на смърдящия тутюн – все пак ние сме от Града (за тоз с цигарата и гаменския поглед) и тез работи с екологичният начин на живот не ги разбираме. Пак волани, пак педали, заден на дясно, ?ит леко с Голфа бе, аре завихме може? да се оттегля? Гражданино в обятията на Азис и пр. “постмодернизми” на Българската музикална ?кола.
Видяло се е хотел няма и колкото и на майтап да говорехме, че ще се спи по ниви и полета бяхме принудени да го направим ако не искахме да губим още време, а вече бе?е близо 11pm.
Потърсихме си ?ирока поляна покрай пътя и паркираме, все едно таз поляна само нас е чакала да я подкосим. Вадим спални чували, одеала, блузи, оглеждаме се за зелени човечета (да поуспокоим ?вета, че днес са в почивка) и кой как намери стоварва крака, ръце и бутове в/у другия… навън заваля страхотно, което си бе?е точно като по поръчка – всички изгърчени до обезкостяване, а навън се наслаждаваме на звуковите ефекти от съприкосновението на дъжда с металната талига… пуснахме си на малки слу?алки някакъв Lounge и заспахме со кротко, со благо
Край на ден 1-ви.