За нещата, които ме вълнуват дълбоко под мозъчните кори

Като пътешественик и бохемска по природа душица участвам в някои драстично либерални мрежи за обмен с хора от целия свят, споделяйки дома си, времето и емоциите си с хора, които никога преди това не съм срещал. През годините са ми гостували всякакви хахавелници /в добрия смисъл на думата/, някои от които са ме вдъхновявали сериозно с житейския си път и пътешественически небивалици - като например един немец /Саша/, който имах щастието да срещна преди 2 години, пропътувал половината планета основно на автостоп! Пича си беше съвсем на място, като физическо и психическо състояние, та дори още при първото ни излизане на нощен бар в София успя да замае две нашенки, при това без да знае грам български, и да си прекара уютно в компанията им някъде в полите на Витоша до сутринта. Или пък двамата франзузи съпружеска двойка, гостували ми преди седмица, които пътуваха с колела от Франция до Индия. Изобщо хора със смели идеи според разбиранията на масата в днешните общества от хора. Не с всички гостували сме си допадали, като характер и разбирания, но в интерес на устойчивостта на системата за свободен и безусловен обмен, давам своята лепта с вниманието и времето, което им отделям, за да пренощуват за ден-два и придобият по-добра представа за общността ни, като българи, от българи първо лице, единствено число

Нощес приех поредния couchsurfer - отново франзуцин, който бие всички рекорди за нестандартен изненадващ посетител, с това че буквално си е бая ми ти хахавелник, на 35год., магистър по математика и физика, на поход специално за да открие своята жена където и да е по света. Човека е разбрал законите на относителността още на 16год., има някои брутално радикални идеи, от гледна точка на настоящето, за промяна на световния политически и обществен ред, така че неговия тип общества да помага на по-залюхани и невъзприемани от днешното общество индивиди да намерят своята половинка; човека си поддържа няколко сайта, в които е изложил теориите си за глобална интернет система за онлайн запознанства, децентрализирана по подобие на P2P технологията. Позволих си да го запозная с някои от моите начинания, с което ми беше ясно че ще стигнем до теоретичен и философски конфликт за материалното и духовното. Аз самия здраво се омотах в обясненията му как ще промени света, ако само разполагаше с една дузина програмисти, които да му се доверят напълно. Смята, че всеки човек на земята заслужава да намери своята интимна половинка, любовта на която ще му донесе дълготраен мир и райски удоволствия несравними с други измерения и място - само дето днешното общество се държало крайно зло за хора, като него, обречени от различността си и антисоциалния си характер. Общо взето отписа сегашния ни човешки род, като заслужаващ продължение, но вярва че има отговорите, ако се намерят критичен брой слушатели и вярващи, с които радикално да ни промени в поведението ни един към друг към повече разбиране един към друг. Абе все сложни материи, все мътни истории дебатирахме, от които ми се офльончваше мозъка, като в спагетена попара. Предупредих съквартирантката ми Вера, че ще си имаме леко налудничав професор на гости, търсач на своята половинка, с което съвсем я стресирах от случайните ми срещи с хора от близко и надалеч.
Въпреки това, случайните срещи с хора от целия свят си остават преобладаващо много поучителни и емоционални, с което да обогатиш живота си със щипка пикантни лични човешки истории.

При работа с ортодони с пълна сила важи поговорката “Трай баба за хубост”!
На дневен ред днес при Др. Горялов беше подмяната на дъгата ми - с нова стоманена, видимо по-дебела дъга, която вече се вкарва в улеите на брекетите за да почнат процеса си на тунинговане, като напрягат/изпъват всеки зъб индивидуално да се движи под конкретен ъгъл и дай боже до месец-два виждаш очевадни промени с подредбата на зъбите. Сложиха ми скобите някъде на 11 сеп 2008 (каква съкрална дата само) на горните зъбки, като имах значително издаден втори зъб, силно вдлъбнати предни два зъба, силно засукани кучешки зъб (с който още се борим да се подреди), като подреждането особено на предните 4 зъба и видимо перфектната дъга, в която са подредени зъбите се случи още през първите 4 месеца! Дори със скоби вече се чувствам в пъти по-уверен да се хиля и усмихвам. Критична част от ортодонтското лечение е хигиената на зъбите, като най-големия казус е чистенето с конец м/у зъбите и скобите - аз за съжаление се предадох и разчитам на минимум 2 пъти миене с най-добрата електрическа четка (Philips Sonicare) и жабуркане с вода веднага след всяко ядене, за да намаля шанса да залепне храна някъде из брекетите и да си седи уютно прикрита в продължение на часове, докато си пуска всички микрогадории за деградиране и оцветяване на зъбките

Слагането на новата дъга си отне близо 90мин., през което време седиш с разчекната като на гладен жабок устата по време на улов. Въпреки всички устни еквилибристики и невъзможни изкривявания на челюстта погледнато отстрани, оставаш неочаквано добронамерен към милия ортодонт, който току що ти е поднесъл това душевно и психическо разстройство. Важен е крайният резултат, в името на който понасяш болка, за която при други обстоятелства ще си търсиш кого да напердашиш.

Няколко часа по-късно, с новата дъга, усещах една постоянна поносима болка в зъбите, като да са зазидани с тухли четворки… похапването в такива моменти не ти е сред любимите занимания и гледаш да седиш повечеко на сухо - помага физически съвсем да се вталиш, а аз щото съм и така “дебеличък” накрая само на скелесто бон-филе ще заприличам.

Вероятно от години се канех да направя нещо с кривите ми зъбки, като се срещах доста пъти с ортодони да дискутираме какви са възможностите за фиксация. Повечето, на които попадах ми казваха, че едва ли не съм безнадежден случай, други предлагаха да ме окабелят с метални брекети, като ми махнат някой и друг зъбец, трети имаха още по-радикални идеи, като да ми изкоренят едва ли не всички зъби в наличност и ги заместим с циркониеви корони. Физически зъбите ми изглеждат здрави, като имам само една пломбичка въпреки навиците ми на хранене през всичките тези години. В един слънчев ден попаднах на Др. Юлиана Симова, дългогодишен ортодонт в Пловдив, която изглежда много лъчезарна и способна в работата си. Но дори тя след няколкократни консултации със съпруга й /лицево-челюстен хирург - Д-р. Симов, при който си извадих мъдрец/ не беше сигурна за изхода от поне 2 годишната интервенция със системата Damon за брекетиране. В последствие се срещахме отново, като един от последните пъти, когато се консултирах вече имаше решение със брекет-системата Alexander, една от най-новите системи, но все още не така широко прилагана у нас. Само дето се страхувах да поверя толкова чустителна работа по незаменимите ми зъбки на човек, който почваше тепърва да практикува с тази система. През миналото лято бях на някакъв импровизиран пикник в горите над с. Марково с приятели на мои приятели, та като се опознавахме някои от тях бяха млади зъболекари. Нямаше как да не се изкуша и да намеся темата за моят сакрален проблем със зъбите, като ми препоръчаха да се срещна с Д-р Иван Горялов, потомствен ортодонт, с много добри отзиви за работата му, дори сред неговите колеги. Седмица по-късно някъде през Юли 2008 се срещнахме за първи път с Д-р Горялов и още с първия ни разговор бях силно обнадежден, че може би съм попаднал на човека, който може да ми реши един ужасно стар проблем от естетическа и здравна гледна точка /с дълбоката ми захапка протриваща долните венци/. Имаше и други десетки малки детайли, които ме караха да се доверя именно на него за работата, от това че беше си направил труда да създаде личен сайт - usmivki.com, в който да презентира обстойно работата си, с много добре оборудвания му кабинет декориран с малки закачливи и предизвикващи детски смях играчки, школуването му в САЩ при самия създател на Alexander-брекетите, позитивното му отношение и организирането на целия процес да е едно максимално забавно и запомнящо се преживяване в иначе доста психически изтерзаващ процес при носенето на брекети.
Цената, на която предлага услугите си вероятно е най-високата, на която бях попадал за ортодонтски услуги, но въпреки това ме спечели с отношението си към малките детайли в организацията на работата си и желанието му да превърне процеса в носене на брекети в исторически запомнящ се за всичките му пациенти, създавайки им фото-сесия след всяка интервенция, записки и оценки за изпълнителността на пациента и награждаването му с глезотийки при всяка отлична оценка, с което подсъзнателно мотивира дори по-възрастните му клиенти да се състезават за отличен успех и награди.
На 15 септември 2008 ми постави скобите, което няма да скрия си беше мъчителен процес и за двамата, още повече за мен. Близо 2 часа истинска борба си беше да ми постави скобите на най-задните горни крайници и с моята малка уста това значеше да ме разтяга до максимален предел на скъсване на бузите ми, от което не бях далеч. Д-р Горялов казва, че често негови ортодонти колеги си спестяват слагането на скобите на крайните зъби, което е особено трудоемко и изпитание за повечето пациенти. Евала, че не се компроментира да си спести този труд, за да постигне най-дълготраен ефект от разместването на зъбите. Това, което леко ме подразни по време на процеса преди слагането на скобите е заплащането за доста скъпичък и вероятно съвсем незадължителен елемент от лечението онлайн анализ на челюста и захапката, от което не видях особена полза в процеса на работата му. Вероятно всичко това ще избледнее в спомените ми, когато постигнем тази нова усмивка, която с увереност да показвам на всеки срещнат.
Интересното при тази брекет система, която ползваме е че спестява премахването на зъби при наместването на челюстта, като дъгите с които се работи имат термо-памет и при определена температура на устната кухина задействат силите си на изправяне, разместване, стягане и др., опитвайки се да върнат дъговитата си форма. При поставянето на дъгата следва формата на зъбите, като изглежда ужасно разкривена преминавайки през скобите на всеки един зъб, разположен колкото се може повече в идеалния център на отделния зъб. Благодарение на термо-паметта въздействието в/у зъбите е денонощно и продължително, дори без намесата на ортодонт в продължение на месеци. Това, което се налага е да се подменя дъгата с все по-здрави, щом веднъж зъбите ти привикнат на болката и силите на разместване. Последния път се видяхме с Д-р Горялов миналата седмица и за първи път сменихме дъгата от титанова на стоманена. 4 месеца след слагането на скобите ефекта от разместването на горните ми зъби в по-правилна редица е напълно забележим, като само един от кучешките ми зъби се инати задето хем е осукан, хем изкривен и иска повече водица, нерви, болка и време доде се размърда. След махането на титановата дъга се откроиха кухини м/у предните ми зъби под формата на продълговат триъгълник, като това често се получавало при подреждането им от много изкривената позиция, в която се намират. За целта Д-р Горялов с една на вид страшна машинка-боргия ми издялка контактните точки м/у предните 6 зъба, а после със специален ластик хванат за скобите ще събере зъбите ми един до друг отново. Ластичето ще го нося един месец, син на цвят и като се усмихна определено се забелязва, та слава богу не съм тийнеджър иначе представям си с какви епитети щях да се разхождам из училището

Та толкова за зъбките ми. Ще списвам за исторически сведения до къде сме я сколасали с Д-р Горялов. Поне засега съм доволен от първоначалните размествания на зъбите ми!

Преди малко повече от година за първи път станах собственик на автомобил, след изключително импровизирана шопинг-совалка из софийското авто-гето Горубляне. Имам книжка от 2004г., но не съм изпитвал особен афинитет към курмуване в страната ни, а и още по-малко ми е трябвало, като предвид факта, че офисът ми дълго време беше собствения ми апартамент. Освен това обичах много повече да бъда возен, отколкото да возя, заради възможността да се озъртам и почивам, докато някой друг отговаря за геврека С напредък във възрастта ли човек става по-взискателен и търсещ глезотиите в живота и една от тях е свързана със собствена кола, дори да не ти е жизнено необходима в ежедневието. Колата се е превърнала в израз на социален статус, и ако като тийнейджъри си мерим телефоните и дрехите, то като по-зрели си мерим джантите, модела и година на производство на колата
Заедно с мой приятел и значително по-опитен шофьор, ей така на шега, през един мрачен и дъждовен октомврийски уикенд решихме да поразгледаме за някоя евтина “кошница” за покупка, с която да се приуча на привичките и особеностите при курмуване по родните пътища, често даващи предимство на търсещите еднопосочен билет за авто-катафалката. Бях приготвил 3хил. лв., достатъчни за някоя Астралка от пост-комунизма. Беше изключително неподходяще време за пазаруване - ръми, мрачно, безделничен неделен ден, абе изобщо голяма депресия за алъш-вериш, но всеки си е луд с номера и аз не правя изключение.
Обикаляйки из калчищата в Горубляне веднага ме грабна една спортна Alfa Romeo GTV, син металик, 18″ джанти. Това определено не бе колата за мен, но пуста суета и гъзария на квадрат ме тикаха да видя за какво става въпрос. Модела не ми беше познат до този момент и сравнително рядко срещана из страната, като дизайна изглежда актуален дори и до днес, с производство от 1995г.! Определено ме жегна и исках да я тествам, въпреки че още бърках спирачка и скорост, при кола със 155 коня! Продавача допълнително ми замъгляваше мозъка с изрази, като “няма такава пичеловка”, “уникален дизайн” и пр. дивотии, които вкарваха своя серум през ушите ми и претъпявайки всякакъв разум, като цената и беше само 260% по-висока от планирания бюджет. Тест-драйва се състоеше от препаркиране и има-няма 100м. почти ходешком, като скорост, напред-назад, което уж ме убеди, че всичко с колата е наред - впоследствие разбирах едно след друго с що за гробница се бях натоварил, но кьорав карти не играе, та така и с мойта ламерщина при избор на кола. Боги ми зае 300 грама петдесетолевки, с които да осъществя пъпчивата си амбиция, при това грам не се пазарих та си бях, като шаран на сухо, въпреки многото забележки, които имаше по колата - неработещ шибидах, неработещ еърбег, неработещ клаксон, потрошени предни кори захванати с тел и куп други скрити лимонки, открити впоследствие
Първите няколко дни зверски се кефих на колата, особено на дизайна (оприличаван от някои авери на ютия), въпреки че видимостта отвътре си беше казусна до болка, особено за аматьор като мен. Веднага след покупката направих първите си плахи опити, заедно с Боги, да я поръчкам на минираната от кратерни дупки улица зад УНСС и вероятно още тогава им видях сметката на джантите. Христо, мой колега в офиса ми помогна пък да я докараме до Пловдив и известно време се учех заедно с него и Благо да я карам по широките булеварди в кв. Тракия, по тъмно. Христо ми “помогна” и да я сефтосаме и трайно маркиране с удар от дясната страна в боклуджийски кош, още с първото ми идване пред офиса, а това определено не беше добро предзнаменование. Заради нерегулираните ми фарове имах един огромен трапецовиден неосветен участък, затрудняващ ужасно видимостта и това, в едно с късогледството ми създаваха сериозни психоразривни състояния при опит да шофирам при почти празна от трафик улица! Следващите месеци бяхе наситени на емоции, голяма част болезнени в пробуждането ми към реалността за първата ми автомобилна любов - горчива, но утрезвяваща и довела до просветлението ми при бъдещите авто-покупки, а през следващите 6 месеца те бяха още 2 - Опел Астра и Мазда Кседос, настоящата ми и все още много любим автомобил! За Кседоса някой друг път ще споделя предимно позитивните си отзиви за 5-те месеца съвместен живот

Алфата, въпреки буквално изгорените по нея още няколко хиляди, трудно можех да ползвам в ежедневието си, още повече че беше със спортно окачване, тънки гуми и при шофиране по паважи и неравни пътища дава усещането, като да си в каруца, отколкото в стабилно возило. Трябваше да бъда значително по-внимателен откъде минавам и скоростта, с която се движа, за да не спукам за пореден път картер, което направих на 2 пъти и с родилни мъки и много чакане възстановявани от ДЗИ. В един момент нервите дадоха превес над удоволствието да се качвам в нея и нямах друг избор освен да търся оттърваване на всяка цена. След няколко месеца висене по сайтове за авто-обяви и то на най-ниската пазарна цена, въпреки 60% загубите за 1год. имах спорадичния обаждания. До момента, в който се появи софианец, на средна възраст, видимо големичък за това спортно купе, който беше също толкова дрогиран от визията и достъпната цена на колата, че да я вземе окончателно днес. Въпреки силните и поляризирани емоции, които изпитвах към колата, ми даде неоценим опит и голяма доза разум в подхода ми при другите авто-покупки. Вероятно няма да повторя грешката да си купя италианска красавица, особено след като се убедих в стабилността на японските возила. Алфата ще си остане незабравимата ми първа автомобилна страст, оставила своите дебели емоционални следи в съзнанието ми за добро и лошо

Дано Жеко, новият собственик, има по-голям късмет от мен в обяздването на тази красавица…

Пропуснах известно време да блогвам, по-често неоснователно, но покрай по-дългата почивка около празниците ми се отдаде време за отлежаване на емоциите и страстите от последните месеци, особено натрупаните впечатления от скитосване из цяла Индия.

Снощи, на бъдни вечер, за трети път през последните четири коледи ми се пада паричката и този път не каква да е, а потомствена, сребърна монета, предавана от поколение на поколение - монетата е с дата 1894ч. от времето на княз Фердинанд. Символиката на обичая на баница с късмет и историята на монетата провокират много положителен заряд, който ме изпълва с мечти, добри пожелания, весели емоции и чувство за отговорност.

Пожелавам на всички волни или неволни посетители на моето блогче, много топлота, усмивки, здраве и силни емоции през коледните и новогодишни празници!

Аз и още седмина приятели ще се потопим за 6 дни за празниците покрай нова година в умопомрачаващия блясък, азиатска култура и забавления на космополитен Хонг Конг! Азия, ние идваме!

Виртуални прегръдки!

За новобранци шофьори, като мен, родните пътища предлагат несравнимо напрежение и адреналин от невероятната лудница във всички посоки. Всичко изглежда на пръв поглед хаотично, непрекъснато прехвърчат коли все едно са на въздушни възглавници, свиркат като се забавиш, което си е равносилно на псувни до девето коляно и изобщо си е една лудница, в която по-лудия е с предимство.
Шофирах за първи път в пик-час в 17ч., през центъра на Пловдив и само до инфаркт не стигнах. Всички други психично-нервозни състояния ми се прожектираха пред очите, като на филмова лента. Приятел даде идея да си сложа на задното стъкло лепенка “Спомни си и ти как си започнал!”, барем намалеят вторачванията и бибитките по мой адрес.
За капак на всичко слънцето ми свети право в очите и виждаш само силуети, заради което на един от светофарите при зелено се панирах и колата изключи. Слава богу бързо запалих, но при подобни обстоятелства преди 3 дни след полунощ двигателя загасва на кръстовище и посмъртно не мога да запаля.
Избринаха ми пъпки от напрежение, че ако да е късно съм на място, което хем задръства наляво завиващите, хем мога да бъда отнесен от някой насрещно движещ се самосвал с ролбарове. Ключовете на красавицата ми се оказаха с чип и при определени обстоятелства всичко блокира, докато не излеза от колата, включа и изключа алармата и след това запаля отново. Докато го разбера се тутках поне 10мин. и се появи джип с полицаи, които само с поглед ми дадоха да се разбера, че или ще се омитам или ще ми подпалят фитилите. Като се панираш ти е трудно да вземаш трезви решения, още по-малко да обмислиш проблема и именно това ме вкара в беля в този случай.

Въпреки всичко да имам свободата на предвижване е зверско удоволствие, заради което си струва всички родилни мъки при първоначалното

шофиране!

Ей, народе пак съм на 18! От седмица съм с ново гадже, което колкото ме ощастливява, толкова и ме разплаква от мисълта за изневяра.
Тя е зверски секси,
тя е ниска и много атлетична като стегнато джобно гадже,
тя е красавицата която всеки съсед тайно си пожелава,
тя е опитна в задоволяването и на най-откачените фантазии,
тя е елегантна като на виенски бал,
тя е глезана която не ще щади финанси но щом измърка способна да превърне и най-разумния мъж в безразсъден прахосник
тя е Alfa Romeo GTV!

Топлото време, съчетано с разголените тела, почти повсеместната отпускарщина завладяла държавата и възможността за айляклък, където и да погледнеш, пречат зверски на личното ми емоционално състояние да бъда така енергичен за креативизъм и работа, каквито ме спохождат по всяко друго време на годината. Август месец виждаш как всеки се е отдал на деребействане и слънчеви бани, а видиш ли аз да се боря за откриването на нови бизнес хоризонти. Да, ама не! Човешката ни природа е способна да ни контролира, така както и свекървата не може да те нареди. Ако можехме да удържаме амбициите и енергията си да създаваме и подобряваме всичко заобикалящо ни, щяхме съвсем да сме се киборгизирали, а света да е един много скучен и ужасно подреден свят. Добре, че тук по южните ширини здраво ни напича лятно време, та може да забавим темпа на развитие и да се отдадем на животец, кой както го разбира. Замисляли ли сте се, че рядко, ако изобщо се случва да се роди Айнщайн по нашите и още по-рядко по южните ширини. Човешката ни природа не понася да бъде препичана на слънце, резултатите от които са една особена унесеност и умора, лекуващи се само с още повече сън или здрав адреналин.
Преди да посетя Сан Франциско съм си го представял, като един южняшки град, който се случва да е изключиние от правилото, че на юг мозък не вирее. Когато го посетих, горе-долу по това време миналата година, ме лющи студен бриз и много слънце! Самият град е разположен в хълмист район, потъващ в Тихия океан причина за така известните сутрешни непрогледни мъглявини в района. Убеден съм, че преобладаващо лошото и мъгливо време в Сан Франциско да е изиграло “катализираща” роля за концентрацията на толкова много и успешни ИТ бизнеси на едно място. Лично аз се чувствам най-енергичен, когато не се разсейвам от околната среда, подтикваща към сексуални емоции, деребетлък и др. тип мързелящини. Ще устискам още малко, да свършим работата си по новия portokal.bg и стартиране на desk.bg, колкото и да не ми е в помощ времето. Лесно си вдъхвам енергия в най-омихлюзените ми ситуации, като се самонавивам, че само още малко и ще си позволя заветното пътешествие до Индия, където да го ударя на релакс, екзотика, преоткриване на себе си, нови приключения и емоции в силно одухотворените земи на далечния Изток.

Преди 2 седмици мой приятел и бизнес партньор празнува рождения си ден, като за целта се събрахме да отпразнуваме цял взвод на хижа 9-ти Март в Стара Планина, встрани от прохода Златица - Етрополе на райско местенце! Същия ден, преди вечерното хижуване летях с 4-местно самолетче от София до Казанлък с Боги и Слави, като аз и Слави си бяхме чисто и просто случайно попаднали електрони за курса на Боги по курмуване. Цялата им школа от 4 самолета отиваха на авиошоу, което по-скоро бе повод за кебапчета и бира с други летци на малки самолети от страната, отколкото безплатен сеир за публиката. Един от летците от “нашата” школа (Свилен на възраст ок. 50год.) направи някои зверски акробатики с летящата си машинария, като издигане на голяма височина и свободно падане стотици метри или пък последователно заъвртане самолета на 90, 180, 270 и 360% преминавайки на 100-120 над земята. Този шемет сви шапката на всички преди и след него, като сега е частен преподавател за начинаещи летци на малки самолети (3-5 местни).
По-вълнуващото, за мен лично, си беше самият полет от частната авиобаза на 20-30км. източно от София до Казанлък в “ескадрила” от 4 самолета. На отиване летях с Боги, старшия пилот и още един курсист в самолет Чесна. Качваме се в самолета по маркирана пътечка на едно от крилата. От близо изглежда стресиращо крехка цялата сглобена железария или по-скоро някакъв вид леки сплави от които е конструиран. Сядам отзад, като има свободен чифт слушалки, без които шума те вкарва в емоционални кризи от това ще ни бъде ли Ако някой е имал допир до noise-canceling любителски слушалки на Bose ще разбере как почти изцяло утихва шума от перките. Старшия пилот превключва на обща честота с другите 3 самолета, за да си съгласуват действията кой след кого излита. Процеса на подготовка за излитане трае към 10-15 минути - запалване, завъртане на перките, изчакване за всевъзможни обортомери и показатели на таблото на пилота да достигнат определени стойности преди да потеглим към 600-700м. писта за излитане. През това време в слушалките си проследявам всички разговори м/у пилотите, които са ту шеговити, ту сериозно наставнически (особено от Свилен, командир на малката ни ескадрила). Малко след излитането ни, Свилен се свързва с авиодиспечерите в София отговарящи за полетите и на аеропорт София, за разрешение да летим в посока Казанлък м/у Стара планина и Средна гора. Докато ни дадат разрешение, нашият пилот превключва на гражданска честота и слушаме разговор м/у пилот на пристигащ от чужбина Боинг 737 с авиодиспечерите на английски език. (more…)

От както напуснах университета се занимавам с развиването на бизнеса ни с онлайн услуги, от края на 2004г. За целия този период оперираме в т.н. stealth-mode в “гаражни” условия - жилището си превърнах в щаб-квартира за всичките ни бизнес операции. С растежа ни изниква и необходимостта за формализиране на работната атмосфера, за да се справим с изграждането на цялостната бизнес и работна инфраструктура, без която растежа на компанията е обречен извън мащабите на средно-малка фирмичка.
От днес, официално в сила влиза договора ни за наем на нов офис, необзаведен офис-апартамент от 120кв. м. в супер-центъра на Пловдив, със страхотни комуникации във всички посоки - от едната ни страна е главната пешеходна улица, а от другата основната пътна артерия на града - бул. Цар Борис III.
Тепърва ще чертаем как си представяме обзаведен офиса, за да го превърнем в желано място за работа. Идва краят на дните, в които ставам рошаляв след 10 часа мечи сън и веднага се паркирам на работното си място, на метър разстояние от леглото