За нещата, които ме вълнуват дълбоко под мозъчните кори

Google has long had an interest in maps. Early in its history, the company added “Maps” as one of the coveted tab alternatives offered at the top of the screen above its famed search box. At that time, Google did what many others did to enter the mapping business – they licensed data from the two duopolists that ruled the mapping business – Tele Atlas and NavTeq. Over the years, as these two companies gained more and more power, and larger and larger market capitalizations, Google’s ambitions were growing too. Google wanted to spread its maps across the web, and to allow others to build on top of its mapping API. The duopolists, recognizing a fox in the henhouse, were apprehensive to allow such activity.

Logo NAVTEQIn the summer of 2007, excitement regarding the criticality of map data (specifically turn-by-turn navigation data) reached a fever pitch. On July 23, 2007, TomTom, the leading portable GPS device maker, agreed to buy Tele Atlas for US$2.7 billion. Shortly thereafter, on October 1, Nokia agreed to buy NavTeq for a cool US$8.1 billion. Meanwhile Google was still evolving its strategy and no longer wanted to be limited by the terms of its two contracts. As such, they informed Tele Atlas and NavTeq that they wanted to modify their license terms to allow more liberty with respect to syndication and proliferation. NavTeq balked, and in September of 2008 Google quietly dropped NavTeq, moving to just one partner for its core mapping data. Tele Atlas eventually agreed to the term modifications, but perhaps they should have sensed something bigger at play.

teleatlasRumors abound about just how many cars Google has on the roads building it own turn-by-turn mapping data as well as its unique “Google Streetview” database. Whatever it is, it must be huge. This October 13th, just over one year after dropping NavTeq, the other shoe dropped as well. Google disconnected from Tele Atlas and began to offer maps that were free and clear of either license. They would based on a combination of their own data as well as freely available data. Two weeks after this, Google announces free turn-by-turn directions for all Android phones. This couldn’t have been a great day for the deal teams that worked on the respective Tele Atlas and NavTeq acquisitions.

Too understand just how disruptive this is to the GPS data market, you must first understand that “turn-by-turn” data was the lynchpin that held the duopoly together. Anyone could get map data (there are many free sources), but turn-by-turn data was remarkably expensive to build and maintain. As a result, no one could really duplicate it. The duopolists had price leverage and demanded remarkably high royalties, and the GPS device makers (TomTom, Garmin, Nokia) were forced to be price takers. You can see evidence of this price umbrella in the uniquely high $99.99 price point TomTom now charges for its iPhone application. When TomTom bought Tele Atlas, the die was cast. Eat or be eaten. If you didn’t control your own data, how could you compete in the GPS market? This is what prompted the Nokia-NavTeq deal.

garmin_stockGoogle’s free navigation feature announcement dealt a crushing blow to the GPS stocks. Garmin fell 16%. TomTom fell 21%. Imagine trying to maintain high royalty rates against this strategic move by Google. Android is not only a phone OS, it’s a CE OS. If Ford or BMW want to build an in-dash Android GPS, guess what? Google will give it to them for free. As we noted in our take on the free business model, “if a disruptive competitor can offer a product or service similar to yours for ‘free,’ and if they can make enough money to keep the lights on, then you likely have a problem.” It would be one thing if this were merely a mean-spirited play by Google to put an end to the GPS data duopoly. But it is not. There are multiple facets to this remarkably disruptive move.

more into the story…

Като всеки себеуважаващ си гийк нося в себе си, в колата, на работа, по шкафове и ред други скрити или прикрити ниши флашки (flash drives), на които да побирам безпаметно много музика, филми, тук-таме някой по-съществен документ и други али-бали. Принципно съм печално известен с разсеяността си, която ми коства сериозно усилия да контролирам и поддържам на видимо ниво възприемчиво от околните (или поне така си мисля), но не е истина що инфо абсорбирам и филтрирам ежедневно, с което загива не една мозъчна стволица… овертюрата с това изложение към моите слабости е да не се учудите какви неща ми се случват почти ежедневно. Най-пресния ми случай е от рано тази сутрин, когато на връщане от ергенското парти на мой приятел в Пирдоп /Антон Т./, се прибирам позалепнал, утестен и омазан с де що торта можеше да се похаби по мене и трябваше спешно да се препера. Предвид ранния час, в който се прибрах в къщи /8am - време в което най-често свири трета симвония в главата ми/ и мега-умората след партито захвърлих всички дрехи за препиране и след това през сушулнята. До тук нищо неестествено и ненормално… до момента, в който открих поредната флашка в джоба на джинсите. След като й произнесох погребалната молитва реших да и отдам последна почит с почти отрицателни очаквания за какъвто и да е живот, обратно плъгната в usb-то на компютърната ми щайга.
Ей, алелуя Боже /простете за богохулството/ - туй чудо възкръсна ли, що стана не знам но тази дребна, уж хилава флашка, продукт на еволюцията в преносимостта на данните, се разтвори и засвири с цялата си прелест /хвала тебе пиратбей, замундабей и други торент-бейове за контента в нея/! След всичко, което е преживяла милата тя - подводняване и буквално удавяне, преработка с химикали /течен прах за пране, ароматизатори/, центрофугиране и подлагане на неземни G-та, пресушаване с висока пара в продължение на часове отново работеше, с тази разлика че беше пречистена и ароматизирана както никоя друга флашка на света!

Та от съвсем пресен и неволен опит заявявам, че флашките /или поне тази на Kingston/ са най-коравите копелета за пренос на данни, подложени на най-невъобразимите условия за живот

Ето го заветния перално-устойчив модел:

Някой с чуство за хумор е направил това онагледяващо процеса на забременяване клипче. Има какво да се научи за обща култура (може би за средите на гинеколозите), но е готин подхода с анимацията и разговора с насмешки м/у г-н Курелов и г-жа Вагинална:

Сегашното Dubai International airport, в близост до стария квартал Deira, също е големичко, като вероятно само пътническия терминал е повече от 1км дълъг! Шейха, престолонаследник, министър и вице-президент и господстващ владетел на Дубай - шейх Ал Мактум е инициирал поредния си грандиозен замисъл със строежа на летище няколко пъти по-голямо от кое да е съществуващо в момента. Скромните им амбиции включват да поема 120мил. пътници годишно (при по-малко от 70мил. на Heathrow, London), най-големия карго-хъб за товари, който да е 3 пъти по-голям от хъба в Мемфис, САЩ - сегашната най-голяма въздушна товарителница в света, 100хил. подземни и наземни парко-места и най-голям брой паралелни пътеки за кацане и излитане - 6 на брой, при 5 на Heathrow и други огромни летища, като това в Атланта, Чикаго и др. Цената за конструкция разбира се е в стратосферата, но за целта ще ни повишат данъка “цена на барел петрол”

Повече за новото летище в Wikipedia

Ей, Богу, доживях да излекуват блога ми от летаргията, предизвикана от някакъв iframe-malicious код. Даже google маркираха в търсачката си скромния ми блог, като опасен за посещаване сайт и не след дълго тотално сдаде богу духа, някъде през изминалата пролет. Та и от тогава до този прекрасен октомврийки ден и с неоценимата намеса на мой уважаван колега - Благомир Иванов, успяхме да възкресим от мъртвите тази почва виртуална обетована земя на познание и емоции. Вина за болестното състояние имаше и самата версия на wordpress, която не бях ъпдейтвал от лето господне 2005, а в ерата на Интернет за такъв период се извъртат цели поколения услуги, през което време спам-индистрията е еволюирала до начини да инжектира серума си из всякакви блог-платформи - Akismet е техния сребърен коршум.
Благодарение на хора, като Благо, има шанс и лаици, като мен да се радват за по-дълги интервали от време на безаварийно блогване и еквилибристика с думи и символи.

Да се свети името ти, да се прославят делата ти, да се връщат добрините ти, Блажко!

Аминнн.

… коментарите към темите в блога отново са факт!

Нечовешкият размер спам, който ме засипваше редовно ме принуди преди повече от година просто да спра всякакви коментари, докато намеря прилично решение. Блогът ми за съжаление не е бил особен приоритет, чак до днес, в ранната утрин на 6 юни 2007, придружена от гръмотевична буря и валежи, като по време на потоп. Ъпгрейднах се към последната версия на Wordpress 2.2. Активирах и модула Akismet, който се очаква да е толкова анти-спам успешен, колкото google се справя с най-честите търсения при повечето потребители. Алгоритъмът му се базира на простички действия, като това, когато модерирам коментарите си, да посочвам кои са спам при което се синхронизират с онлайн база и благодарение съвкупния интелект на тълпата се получават, обикновено, едни впечатляващи резултати (aka the wisdom of crowds).

In a sign of the growing importance of the mobile gaming sector, market researchers at GfK M² today revealed that consumers in the U.K. are spending more to download games to their handsets than they are on downloading ringtones, music or video content. In fact, according to GfK’s data, the mobile gaming market is worth nearly four times the current market value of full music tracks, and eight times the current video download market.

For the last fiscal year ended March 31, 2007, GfK found that consumers in the U.K. spent £83 million (about $165 million) on mobile games, compared to £76 million (about $151 million) on ringtones and just £23 million (around $46 million) on music. Trailing the mobile pack were video downloads at £11 million and wallpapers at £10 million.

GfK also noted that mobile network operators are dominating the market. Almost 90 percent of games downloaded/sold in the last year were through this channel. In addition, GfK said the top 10 games account for a third of the total revenue of the mobile gaming market and just three games published in the last year accounted for 60 percent of total sales of games.

“A year ago there was less activity in the mobile gaming market as well as poor phone functionality, limited game offerings and perceived high prices,” commented Aaron Rattue, Business Group Director GfK M². “In the last year mobile gaming has really taken off and now leads the mobile content market in terms of the amount of money consumers are spending. Clearly, gamers are happy to pay to download, with half of all the games downloaded to a mobile phone in the last year costing £5 or more.”

source@gamedaily.com

RETAIL is supposed to be hard. Apple has made it seem ridiculously easy. And yet it must be harder than it appears, or why hasn’t the Windows side of the personal computer business figured it out?

Of the many predictions in the world of technology that have turned out to be spectacularly wrong, a prominent place should be made for what the pundits said in 2001 when Apple opened its first retail store in Tysons Corner, Va. “It’s completely flawed,” one analyst said, and that was the conventional wisdom. Commercial rent and furnishings would be expensive, inventory tricky and margins slim. Experienced computer resellers were struggling, and no computer manufacturer had ever found success operating its own branded stores. Analysts predicted at the time that Apple would shut down the stores and write off the huge losses in two years.

That assuredly would have been the Apple store’s fate had Steve Jobs permitted aesthetic and design considerations to trump all else. But while guiding the planning for the stores in 2000 and 2001, Mr. Jobs took on a more ambitious challenge than building freestanding museums of design that would show the Apple flag and do little else. He set out to create the conditions most likely to convert museum visitors into actual customers, and then to make those customers feel that they were being pampered long after the sale was consummated.

At the time, retail stores seemed passé. Gateway Country Stores were trying to make a go of a combination of old and new, inviting customers to come in, touch, order — and then go home and wait patiently, because the stores did not carry any inventory. Dell’s build-on-demand model dispensed with stores altogether and seemed to embody the future.

Mr. Jobs understood, however, that his stores would sell not merely products but also gratification. He told the trade magazine Chain Store Age Executive in 2001: “When I bring something home to the kids, I want to get the smile. I don’t want the U.P.S. guy to get the smile.”

The stores were born fully formed and have not required any fundamental changes. The best innovation was present on Day One: the “Genius Bar,” with a staff of diagnostic wizards whose expertise is available in one-on-one consultations — free. Pure genius. More than half of the retail store’s staff is assigned to post-sales service.

Customer response is told in the numbers. Last month, Apple released results for the quarter ended March 31. More than 21.5 million people visited its stores, which now number more than 180. Store sales were $855 million, up 34 percent from the quarter a year earlier, and they contributed more than $200 million in profits.

more@nytimes.com
—————————————————————
Основната идея, е че собствените вериги от магазини на производители, особено за консуматорска електроника, трябва да създават и провокират комуникацията дори м/у самите купувачи; отзивчив персонал, с главна роля ангажиране с въпросите и любопитството на клиентите в неформални атмосфера; възможност да си поиграеш свободно и неограничено с цялата изложена електроника.
В България, пример в това отношение могат да вземат вериги, като Техномаркет, Технополис и пр., където макар да продават всякаква електроника, могат да работят за изграждането на много по-приветлива и отворена за комуникация атмосфера. Имам пресни спомени, при покупка в Технополис, колко апатия ги тресе всичките им продавачи.

Няма празен Apple store, защото са проектирани да създават комуникация! Когато съм в САЩ с удоволствие посещавам магазините им, защото е пълно с динамика, неформалната атмосфера с бара и редовножо прожектиране на Tips&Tricks свързани с предлаганите им продукти, възможността да се докосна до всичко и да го “човъркам” необезпокояван, и често, за да релаксирам на футуристично проектираните им цветни, огромни седящи топки, които внасят много ведрина в иначе осветените, като болница магазини