Преди малко повече от година за първи път станах собственик на автомобил, след изключително импровизирана ?опинг-совалка из софийското авто-гето Горубляне. ?мам книжка от 2004г., но не съм изпитвал особен афинитет към курмуване в страната ни, а и още по-малко ми е трябвало, като предвид факта, че офисът ми дълго време бе?е собствения ми апартамент. Освен това обичах много повече да бъда возен, отколкото да возя, заради възможността да се озъртам и почивам, докато някой друг отговаря за геврека 
С напредък във възрастта ли човек става по-взискателен и търсещ глезотиите в живота и една от тях е свързана със собствена кола, дори да не ти е жизнено необходима в ежедневието. Колата се е превърнала в израз на социален статус, и ако като тийнейджъри си мерим телефоните и дрехите, то като по-зрели си мерим джантите, модела и година на производство на колата
Заедно с мой приятел и значително по-опитен ?офьор, ей така на ?ега, през един мрачен и дъждовен октомврийски уикенд ре?ихме да поразгледаме за някоя евтина “ко?ница” за покупка, с която да се приуча на привичките и особеностите при курмуване по родните пътища, често даващи предимство на търсещите еднопосочен билет за авто-катафалката. Бях приготвил 3хил. лв., достатъчни за някоя Астралка от пост-комунизма. Бе?е изключително неподходяще време за пазаруване – ръми, мрачно, безделничен неделен ден, абе изобщо голяма депресия за алъ?-вери?, но всеки си е луд с номера и аз не правя изключение.
Обикаляйки из калчищата в Горубляне веднага ме грабна една спортна Alfa Romeo GTV, син металик, 18″ джанти. Това определено не бе колата за мен, но пуста суета и гъзария на квадрат ме тикаха да видя за какво става въпрос. Модела не ми бе?е познат до този момент и сравнително рядко срещана из страната, като дизайна изглежда актуален дори и до днес, с производство от 1995г.! Определено ме жегна и исках да я тествам, въпреки че още бърках спирачка и скорост, при кола със 155 коня! Продавача допълнително ми замъглява?е мозъка с изрази, като “няма такава пичеловка”, “уникален дизайн” и пр. дивотии, които вкарваха своя серум през у?ите ми и претъпявайки всякакъв разум, като цената и бе?е само 260% по-висока от планирания бюджет. Тест-драйва се състое?е от препаркиране и има-няма 100м. почти ходе?ком, като скорост, напред-назад, което уж ме убеди, че всичко с колата е наред – впоследствие разбирах едно след друго с що за гробница се бях натоварил, но кьорав карти не играе, та така и с мойта ламерщина при избор на кола. Боги ми зае 300 грама петдесетолевки, с които да осъществя пъпчивата си амбиция, при това грам не се пазарих та си бях, като ?аран на сухо, въпреки многото забележки, които има?е по колата – неработещ ?ибидах, неработещ еърбег, неработещ клаксон, потро?ени предни кори захванати с тел и куп други скрити лимонки, открити впоследствие
Първите няколко дни зверски се кефих на колата, особено на дизайна (оприличаван от някои авери на ютия), въпреки че видимостта отвътре си бе?е казусна до болка, особено за аматьор като мен. Веднага след покупката направих първите си плахи опити, заедно с Боги, да я поръчкам на минираната от кратерни дупки улица зад УНСС и вероятно още тогава им видях сметката на джантите. Христо, мой колега в офиса ми помогна пък да я докараме до Пловдив и известно време се учех заедно с него и Благо да я карам по ?ироките булеварди в кв. Тракия, по тъмно. Христо ми “помогна” и да я сефтосаме и трайно маркиране с удар от дясната страна в боклуджийски ко?, още с първото ми идване пред офиса, а това определено не бе?е добро предзнаменование. Заради нерегулираните ми фарове имах един огромен трапецовиден неосветен участък, затрудняващ ужасно видимостта и това, в едно с късогледството ми създаваха сериозни психоразривни състояния при опит да ?офирам при почти празна от трафик улица! Следващите месеци бяхе наситени на емоции, голяма част болезнени в пробуждането ми към реалността за първата ми автомобилна любов – горчива, но утрезвяваща и довела до просветлението ми при бъдещите авто-покупки, а през следващите 6 месеца те бяха още 2 – Опел Астра и Мазда Кседос, настоящата ми и все още много любим автомобил! За Кседоса някой друг път ще споделя предимно позитивните си отзиви за 5-те месеца съвместен живот
Алфата, въпреки буквално изгорените по нея още няколко хиляди, трудно можех да ползвам в ежедневието си, още повече че бе?е със спортно окачване, тънки гуми и при ?офиране по паважи и неравни пътища дава усещането, като да си в каруца, отколкото в стабилно возило. Трябва?е да бъда значително по-внимателен откъде минавам и скоростта, с която се движа, за да не спукам за пореден път картер, което направих на 2 пъти и с родилни мъки и много чакане възстановявани от ДЗ?. В един момент нервите дадоха превес над удоволствието да се качвам в нея и нямах друг избор освен да търся оттърваване на всяка цена. След няколко месеца висене по сайтове за авто-обяви и то на най-ниската пазарна цена, въпреки 60% загубите за 1год. имах спорадичния обаждания. До момента, в който се появи софианец, на средна възраст, видимо големичък за това спортно купе, който бе?е също толкова дрогиран от визията и достъпната цена на колата, че да я вземе окончателно днес. Въпреки силните и поляризирани емоции, които изпитвах към колата, ми даде неоценим опит и голяма доза разум в подхода ми при другите авто-покупки. Вероятно няма да повторя гре?ката да си купя италианска красавица, особено след като се убедих в стабилността на японските возила. Алфата ще си остане незабравимата ми първа автомобилна страст, оставила своите дебели емоционални следи в съзнанието ми за добро и ло?о
Дано Жеко, новият собственик, има по-голям късмет от мен в обяздването на тази красавица…