До Германия и назад за кола втора ръка

Първата спирка в мар?рута на автотърговеца е Калотина. Ако, разбира се, преди това е преодолял безаварийно всички дупки по пътя. На КПП-то минава лесно и бързо – с едно показване на паспорта. До срещата със сръбския митничар оттатък границата. Неговото благоразположение струва един стек “Марлборо”. Пътната такса при ком?иите е 25 евро. Плаща? и веднага след това вижда? къде отиват парите ти – по ?осетата в Сърбия няма дупки, казва Ачо.
Почти си повярвал, че вече си в Европа, когато идва Унгария. Там митничарят ти прави знак да отбие?. Сваля? прозореца на вратата и вместо “добър ден”, човекът в униформа ти подвиква “ЕU-циган”. Там така ни наричат. Независимо дали караме БМВ или москвич, за унгарците ние, българите, сме циганите на Европа, възди?а на?енецът. Митничарят
гнусливо хваща паспорта
на Ачо за единия край, изтръсква го с думите “Не е добро” и му го връща. На?ият не е вчера?ен и пъха 5 евро между страниците. “Добро, добро”, казва със задоволство маджарската фуражка. Още пет евро за винетка и пътят към Европа е отворен. Шосетата в Унгария са още по-хубави от сръбските. Шофьорите задължително карат на къси светлини, независимо от сезона. Така някак неусетно идва австрийската граница. Там те посреща митничар с кожени ръкавици. Подава? му паспорта си, а той само ти помахва и ти пожелава “На добър път”.
Австрия – това е началото на белия свят, възкликва Ачо. За винетка от 7 евро попада? на още по-?ирок път, или по-скоро в “Биг Брадър”. Няма ?анс да направи? нару?ение и да остане? незабелязан. Въпреки че в храстите не дебнат катаджии.

целият реалити-пътепис@standartnews.com