“В ?нтернет няма работещ бизнес модел, който да се базира на плащания “на парче” за услуги. За стоки да, но не и за услуги. Този тип потребители имат определени навици и са свикнали да плащат фиксирани такси, дори ако те са по-големи, отколкото би струвала същата услуга, ако тя бе?е лимитирана (измерена) по някакъв начин. Музиката и видеото вече не се възприемат като стоки, доколкото нямат материален носител, а като услуги, или по-точно като услугата “приятно прекарване на свободното време”. Работещият модел за заплащане на услуги е flat fee и доставчиците в мое лице предложиха този вариант на “правоносителите”. По на?и сметки сумата, която предложихме е равна на всички приходи от всички филми, прожектирани във всички киносалони в България. Получихме следния отговор : а) ние нямаме права, ние сме само лицензианти (б.а.: тогава защо плачете толкова?); б) не знаем как да си разпределим тези пари помежду си (б.а.: това мой проблем, ли е?); в) отнемате ни възможността да определяме цените (разбирай: да продаваме със свърхнадценка когато можем и евтино – само когато се налага). Следователно проблемът им не е, че никой не иска да им плаща. Проблемът е, че хората, с които си говорим тук в България нямат нито правомощия да се съгласят, нито интерес да го направят. Защото те са дистрибутори на материални носители и за тях няма място в този бизнес модел. Те всъщност няма какво да правят – ако бизнесът се легализира, ние ще теглим филмите направо от sony.com, ще ги превеждаме и ще ги пускаме за даунлоад и в този процес няма да обелим дори една дума на български, т.е. няма да платим дори 1 лв на някой, който се намира в България и не е автор/продуцент, а само продавач на пластмасови кутийки (box mover).
?ма?е и четвърти отговор: има работещ модел – този на iTunes. Да, ама не. iTunes реализира печалби не от музиката, а от хардуера и от аксесоарите за хардуера. Според едно изследване, средният iTunes потребител харчи само 30 (тридесет) долара за покупка на песни от Apple. Т.е. купува си само два албума. След това става “пират”. Apple не разчита на тези 30 долара, а на другите 300, които плаща? на всеки 18 месеца, колкото е средният живот на едно устройство от този клас, плюс по една батерия, едни резервни слу?алки, вън?ни тонколони, стойка, резервен USB кабел, зарядно за кола, калъф за колан и каквото друго се сети?. Музиката е само кукичката, на която те закачат, а revenue stream-а им е съвсем друг.”