За нещата, които ме вълнуват дълбоко под мозъчните кори

Като всеки себеуважаващ си гийк нося в себе си, в колата, на работа, по шкафове и ред други скрити или прикрити ниши флашки (flash drives), на които да побирам безпаметно много музика, филми, тук-таме някой по-съществен документ и други али-бали. Принципно съм печално известен с разсеяността си, която ми коства сериозно усилия да контролирам и поддържам на видимо ниво възприемчиво от околните (или поне така си мисля), но не е истина що инфо абсорбирам и филтрирам ежедневно, с което загива не една мозъчна стволица… овертюрата с това изложение към моите слабости е да не се учудите какви неща ми се случват почти ежедневно. Най-пресния ми случай е от рано тази сутрин, когато на връщане от ергенското парти на мой приятел в Пирдоп /Антон Т./, се прибирам позалепнал, утестен и омазан с де що торта можеше да се похаби по мене и трябваше спешно да се препера. Предвид ранния час, в който се прибрах в къщи /8am - време в което най-често свири трета симвония в главата ми/ и мега-умората след партито захвърлих всички дрехи за препиране и след това през сушулнята. До тук нищо неестествено и ненормално… до момента, в който открих поредната флашка в джоба на джинсите. След като й произнесох погребалната молитва реших да и отдам последна почит с почти отрицателни очаквания за какъвто и да е живот, обратно плъгната в usb-то на компютърната ми щайга.
Ей, алелуя Боже /простете за богохулството/ - туй чудо възкръсна ли, що стана не знам но тази дребна, уж хилава флашка, продукт на еволюцията в преносимостта на данните, се разтвори и засвири с цялата си прелест /хвала тебе пиратбей, замундабей и други торент-бейове за контента в нея/! След всичко, което е преживяла милата тя - подводняване и буквално удавяне, преработка с химикали /течен прах за пране, ароматизатори/, центрофугиране и подлагане на неземни G-та, пресушаване с висока пара в продължение на часове отново работеше, с тази разлика че беше пречистена и ароматизирана както никоя друга флашка на света!

Та от съвсем пресен и неволен опит заявявам, че флашките /или поне тази на Kingston/ са най-коравите копелета за пренос на данни, подложени на най-невъобразимите условия за живот

Ето го заветния перално-устойчив модел:

This entry was posted on Saturday, May 23rd, 2009 at 12:03 am and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.