Ортодонтски перипетии 2
При работа с ортодони с пълна сила важи поговорката “Трай баба за хубост”!
На дневен ред днес при Др. Горялов беше подмяната на дъгата ми - с нова стоманена, видимо по-дебела дъга, която вече се вкарва в улеите на брекетите за да почнат процеса си на тунинговане, като напрягат/изпъват всеки зъб индивидуално да се движи под конкретен ъгъл и дай боже до месец-два виждаш очевадни промени с подредбата на зъбите. Сложиха ми скобите някъде на 11 сеп 2008 (каква съкрална дата само) на горните зъбки, като имах значително издаден втори зъб, силно вдлъбнати предни два зъба, силно засукани кучешки зъб (с който още се борим да се подреди), като подреждането особено на предните 4 зъба и видимо перфектната дъга, в която са подредени зъбите се случи още през първите 4 месеца! Дори със скоби вече се чувствам в пъти по-уверен да се хиля и усмихвам. Критична част от ортодонтското лечение е хигиената на зъбите, като най-големия казус е чистенето с конец м/у зъбите и скобите - аз за съжаление се предадох и разчитам на минимум 2 пъти миене с най-добрата електрическа четка (Philips Sonicare) и жабуркане с вода веднага след всяко ядене, за да намаля шанса да залепне храна някъде из брекетите и да си седи уютно прикрита в продължение на часове, докато си пуска всички микрогадории за деградиране и оцветяване на зъбките 
Слагането на новата дъга си отне близо 90мин., през което време седиш с разчекната като на гладен жабок устата по време на улов. Въпреки всички устни еквилибристики и невъзможни изкривявания на челюстта погледнато отстрани, оставаш неочаквано добронамерен към милия ортодонт, който току що ти е поднесъл това душевно и психическо разстройство. Важен е крайният резултат, в името на който понасяш болка, за която при други обстоятелства ще си търсиш кого да напердашиш.
Няколко часа по-късно, с новата дъга, усещах една постоянна поносима болка в зъбите, като да са зазидани с тухли четворки… похапването в такива моменти не ти е сред любимите занимания и гледаш да седиш повечеко на сухо - помага физически съвсем да се вталиш, а аз щото съм и така “дебеличък” накрая само на скелесто бон-филе ще заприличам.